Управителите на водещите централни банки в света ще бъдат в центъра на събитията днес преди срещата на Г-20, на която изглежда трудно ще бъде постигнат някакъв напредък относно амбициозните планове на домакините от Франция, пише Reuters.

Провеждащите монетарната политика на САЩ, Еврозоната, Китай, Япония и Великобритания ще се срещнат в Париж на фона на интереса от страна на пазарите по отношение на техните различия и опасения относно ръста на инфлацията.

Развиващите се гиганти Китай и Индия вече вдигнаха лихвите, за да се борят с инфлацията, а натискът върху Централната банка на Великобритания да ги последва нараства на фона на инфлацията в страната, която надхвърля два пъти таргета на банката.

Европейската централна банка не се очаква да затяга политиката преди края на тази година, докато Федералният резерв на САЩ продължава да печата пари и да стимулира икономиката на страната чрез програмата си за изкупуване на облигации на стойност 600 млрд. долара.

В доклад, подготвен специално за двудневната среща, от Международния валутен фонд заявяват, че политиката на количествено улесняване на САЩ може да доведе до дестабилизиращи притоци на капитали, въпреки че според организацията засега това не се случва.

Китай и други развиващи се държави твърдят, че политиката на количествено улесняване на САЩ излага на риск от притоци на капитали и техните икономики.

Министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър се опитва да накара Китай да позволи на юана да поскъпне по-бързо, което според Вашингтон е от основно значение за ребалансирането на световния икономически ръст.

Изказвания днес се очакват от председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, управителят на Централната банка на Япония Масааки Шираква, управителят на Централната банка на Великобритания Мервин Кинг и управителят на Централната банка на Китай Чжоу Сяочуан.

Гайтнър също се очаква да говори на конференцията организирана от Eurofi.

Франция, която председателства Г-20 тази година, вече срещна съпротива на призивите си за по-голяма прозрачност и регулация на цените на суровините и за реформа на международната парична система и в момента се надява да постигне споразумение за отчитането на дисбалансите в световната икономика, където страните от Г-20 съставляват 85% от БВП.

Очакванията за подобно развитие обаче също са малки. Министърът на икономиката на Франция Кристин Лагард заяви вчера, че срещата на Г-20 ще отбележи голям напредък, ако бъде постигнато предварително споразумение за това какви мерки да се използват, за да се отчитат и регулират дисбалансите, които могат да породят бъдеща финансова криза.

Голямата картина при дисбалансите, която не може да продължава повече, е свят, в който Китай пести и изнася, Европа потребява, а САЩ взема заеми и потребява, казва Лагард.

За САЩ и МВФ е много важно да се сключи споразумение за изготвянето на набор от индикатори до средата на 2011-а, така че да могат да бъдат определени някакви насоки по-късно през годината по отношение на координираната световна икономическа политика за намаляване на опасните дисбаланси.

Франция е на същата позиция.

Според други делегати в Париж по-реалистичен краен срок за подобно нещо е октомври, което е само месец преди голямата среща на лидерите от Г-20, на която се очаква да бъдат постигнати договорености за важни инициативи.

На фона бавния напредък на програмата на Франция за срещата днес и утре, други проблеми могат да излязат на преден план като световната инфлация или продължаващата дългова криза в Еврозоната.

Според източници на Reuters някои страни членки на ЕС се притесняват все повече за способността на Португалия да набира средства на финансовите пазари и смятат, че Лисабон ще последва Гърция и Ирландия и ще поиска финансова помощ до април.