Настоящата икономическа криза принуди повечето държави членки на ЕС да предприемат редица мерки, за да съживят икономиките си.

Високият темп на икономически растеж и бюджетните излишъци останаха в миналото, а на дневен ред в 27-те се появиха държавни помощи, субсидии, грантове, данъчни облекчения и т.н., се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

В доклада на Европейската комисия „Факти и цифри за държавната помощ в държавите членки на Европейския съюз", публикуван на 1.12.2010, става ясно колко точно са похарчили държавите членки и в какви сектори са насочили средствата си. Интересни са данните за относителния размер на държавната помощ като процент от БВП. Най-щедри в ЕС са Белгия и Великобритания, които отделят съответно по 10.2% и 7.9% от БВП. Най-малки държавни помощи са получили гражданите/фирмите в Естония и Словакия съответно по 0.3% и 0.5% от БВП. В тази класация България остава в средата на 14-то място с 2.1% за държавна помощ.

Естествено влиянието на кризата е основна причина за увеличените държавни помощи. Поради тази причина, докладът отделя антикризисните мерки и разглежда държавната помощ без тях. Тогава класацията за най-щедра държава рязко се променя и България заема незавидното първо място с повече от 2% от БВП. В другия край на таблицата е Великобритания, където явно основната част от държавните помощи представляват антикризисни мерки.

От тези малко над 2% от БВП на страната ни, почти 90% отиват за земеделие. Така се нареждаме на първо място по субсидиране на земеделието. Положителното е, че сме от страните, отделящи най-малко за индустрия и услуги.

По отношение на влиянието на кризата, се посочва впечатляваща статистика, според която разликата между държавните помощи за индустрията и услугите и същите след изваждане на мерките за борба с кризата е около 7 пъти, т.е. държавите членки стимулират основно индустриалните сектори и/или сектора на услугите, за да излязат по-бързо от кризата.

Като цяло, от 1992 до 2007 средният размер на държавната помощ в страните членки на ЕС варира между 0.4% и 1% от БВП. Позитивната тенденция надолу е особено ясно изразена между 2000 и 2007, но финансовата криза бързо дава отражението си като още през 2008 има увеличение от около 60% над 2007.

В тази тенденция, обаче, има и положителни развития за нашата страна. В сравнение с периода 2004-2006, през 2007-2009 българската държава е отделяла по-малко средства за помощи към индустрията и услугите, за разлика от 17 от останалите държави членки.

В доклада държавната помощ се разделя по сектори. Оказва се, че съществуват сериозни разлики във връзка с тях. Само от един поглед върху графиката става ясно, че разнообразието е огромно.

България е похарчила най-много пари за регионално развитие и развойна дейност, докато Дания, например, е похарчила най-много за помощи за заетост и преквалификация. От различните сектори си струва да се отбележи, че България е една от 4-те държави в ЕС, дали държавни помощи за железниците си.

Като вид помощ, държавата най-често отпуска грантове (90% от случаите). Грантовете са сред най-популярните мерки, които са били предприемани и в Европа. Преди тях са само отпусканите гаранции и участие на държавата чрез изкупуване на дялове. Една обезпокоителна тенденция е растящото ниво на участие на държавата в собствеността на компании, почти 50% от държавната помощ за 2009 е предоставена в такъв вид.

Специално внимание в доклада се обръща на финансовия сектор като най-пострадал от кризата. В периода 1 октомври 2008 до 1 октомври 2010 Комисията е одобрила повече от 200 решения за държавна помощ в сферата на финансовите услуги. 22 държави членки се възползват от възможността да подпомагат финансовия си сектор. България е една от малкото държави, които нямаха повод да се намесват по този начин, тъй като проблем във финансовия сектор нямаше . Освен нея, само Чехия, Естония, Малта и Румъния не прибягват до намесване на държавата във финансовия сектор.

Изводът от доклада е ясен - ако нямаше криза, България ще да субсидира най-много от целия Европейски съюз. Цели 2% от БВП, пари, изработени от всички нас, потъват в едно неефективно, немодернизирано, ниско производително земеделие.

Източник: Институт за пазарна икономика