През юни 2010 г. правителството на Китай реши да сложи край на 23-месечния период, в който валутата на страната беше обвързана с щатския долар, пише Investopedia. Изявлението беше приветствано от световни икономически лидери, а месеци след това коментарите и критиките от страна на щатските политици не спираха. Какво обаче доведе до това дългоочаквано решение?

Китайският модел

Икономическият бум в Китай през последното тримесечие трансформира страната и света. Страната, която преди време беше известна само с комунистическото си управление и политиката на изолация, превключи на друга скорост и се превърна в световна икономическа сила. Този темп на растеж наложи промени във валутната политика, за да може тя да се справи с ефективно определени аспекти от икономиката, особено, външната търговия и ръста на потребителските цени.

Икономическият растеж, който страната постигаше в последните години обаче, нямаше да бъде факт, ако юанът не беше обвързан с щатския долар. Китай не е единствената страна, която използва тази стратегия. Големи и малки икономики предпочитат този тип обменен курс по няколко причини. Ето и някои от предимствата:

Предимства на обвързания валутен курс

Страните предпочитат фиксиран обменен курс за нуждите на износа и търговията. Контролирайки собствената си валута, една страна може и по-често го прави отколкото не, да поддържа нисък обменен курс. Това помага за конкурентоспособността на стоките й, които се продават в чужбина. Например, ако обменният курс на еврото спрямо виетнамския донг е по-висок, предвид факта, че еврото е много по-скъпо от виетнамската валута, производството на една тениска може да струва на една компания пет пъти повече в страна от ЕС, отколкото във Виетнам.

Истинското предимство обаче е в търговските отношения между страните с ниски разходи за производство (като Тайланд и Виетнам) и икономиките с относително по-силна валута (САЩ и ЕС). Когато китайските и виетнамските производители обърнат печалбите си във валутата на тяхната страна, печалбата през обменния курс дори е още по-голяма. За това ниският обменен курс подсигурява конкурентоспособността на местния продукт в чужбина и печалбата вкъщи.

Защита на валутата

Фиксираният обменен курс не само допринася към добрите перспективи за печалбата на една компания, но е и в подкрепа на повишаващия се стандарт на живот и на икономическият ръст като цяло. Това обаче не е всичко. Правителствата, които са избрали фиксирания обменен курс, се опитват да защитят икономиките си. Промените в курса на валутите се отразяват отрицателно на икономиките и перспективите за растеж. Защитавайки местната валута от волатилни движения, правителствата могат да намалят вероятността от валутна криза.

След кратки няколко години с полусвободно движещ се обменен курс Китай реши по време на световната финансова криза от 2008 г. отново да се върне към фиксирания обменен курс. Решението помогна на китайската икономика след две години да излезе сравнително незасегната от кризата. В същото време други развити икономики първо изпадната в рецесия, преди да тръгнат отново нагоре.

Недостатъците на фиксирания курс

Фиксираният валутен режим не е изцяло положителен. Правителствата плащат определена цена за въвеждането на фиксирани обмени курсове в страните си.

Общ елемент при всички фиксирани обменни режими е необходимостта този фиксиран обменен курс да бъде поддържан. Това изисква големи резерви, тъй като правителството или централната банка на странната постоянно купува или продава местната валута. Китай е идеален пример за това. Преди да се откаже от фиксирания курс през 2010 г. резервите на Китай в чуждестранна валута нарастваха значително всяка година, за да бъде поддържан фиксирания курс с долара. Темпът на растеж на резервите беше толкова голям, че на Китай бяха нужно само няколко години, за да изпревари Япония по резерви. Към януари 2011 г. резервите на Китай са били 2.8 трлн. долара, което е над два пъти повече в сравнение с тези на Япония по това време.

Внасяне на инфлация

Проблемът при големите валутни резерви е, че огромните средства или капитали, които се натрупват, могат да доведат до нежелани странични икономически ефекти - по-конкретно инфлация. Колкото по-големи са валутните резерви, толкова по-голямо е паричното предлагане, което води до ръст на цените. Към декември 2010 г. инфлацията при потребителските цени в Китай се движи около 5%.

Тайланд

Този тип икономически елементи са довели до разпадането на множество фиксирани валутни обменни режими. Въпреки че такива икономики могат да се защитят срещу неблагоприятни външни събития, те са уязвими на местно ниво. Много пъти, нерешителността по отношение на коригирането на фиксирания курс на валутата на една икономика може да бъде съпроводено с неспособността за поддържането на фиксирания курс.

Тайландският бат е подобен пример.

Батът преди време беше обвързан с щатския долар. Той се считаше за добра валутна инвестиция, но беше подложен на атака след неблагоприятни събития на пазарите през 1996-1997 г. Валутата се обезцени и батът падна значително, тъй като правителството нямаше желание и възможности да защити фиксирания курс, използвайки ограничени резерви. През юли 1997 г. тайландското правителство беше принудено да освободи обменния курс на бата преди да получи спасителни средства от МВФ. В периода юли 1997 - октомври 1997 г. батът се обезценява с 40%.

Извод

Като се имат предвид предимствата и недостатъците на фиксирания валутен курс, може да се види защо големи и малки икономики предпочитат подобен избор. Обвързвайки валутата си една страна може да получи конкурентни предимства при търговията, докато в същото време защитава собствените си икономически интереси. Тези предимства обаче си имат цена. В крайна сметка фиксираният обменен курс е мярка, която може да бъде използвана от всяка страна и винаги ще остане приложима опция.