Най-бедната страна - членка на Европейския съюз България бавно се възстановява от дълбоката рецесия, която намали доходите и увеличи безработицата, удряйки по популярността на десноцентристкото правителство, се казва в коментар на Reuters от София.

Икономическото забавяне принуди балканската страна да съкрати разходите и да замрази заплатите в публичния сектор и пенсиите, за да овладее бюджетния дефицит и да избегне натиска върху българската валута. Покачването на цените на храните и горивата, освен големите съкращения и отлагането на реформите, доведоха до спад в доверието за кабинета на малцинството. Все пак, правителството все още упражнява солиден контрол върху властта благодарение на националистическата партия "Атака".

Кабинетът понесе удар и заради неотдавнашния скандал с подслушванията, който породи подозрения за протежиране на високо ниво. Правителството на Бойко Борисов трябва да представи по-категорични резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, за да запази доверието на ЕС, да спечели доверието на инвеститорите и да подсигури влизането на страната в Шенгенското пространство.

Ето ги и основните политически рискове пред България.

Правителствена подкрепа

Подкрепата за партията на Борисов ГЕРБ спадна, откакто тя спечели парламентарните избори през 2009 г. и беше допълнително засегната от покачването на цените на храните и горивата през март. Подкрепата за управляващите падна до 24.4% спрямо 40% при избирането на правителството. Междувременно, опозицията в лицето на социалистите организира своя първи национален антиправителствен протест. Хиляди българи излязоха на протест срещу високите цени на бензина, което доведе до натиск върху жизнения стандарт, който е сред най-ниските в 27-членния блок. Президентските и местните избори по-късно тази година може да доведат до промяна в баланса на властта. Президентът социалист Георги Първанов представи плановете си за завръщането към активната политика. Според аналитиците той може да се противопостави на управлението на Борисов, чийто собствен мандат изтича през 2013 г.

Какво трябва да се наблюдава:

- Колко още подкрепа ще изгуби ГЕРБ заради икономическите пречки? Докато хватката върху властта е малко вероятно да се отпусне в краткосрочен план, правителството рискува да се изправя пред все по-голяма опозиция и вотове на недоверие в парламента.

Политическата нестабилност е малко вероятно да засегне българската валута - лева, тъй като тя е прикрепена към еврото, но може да доведе до увеличаване на разходите за подсигуряването на суверенния дълг на България и да увеличи цената за тегленето на заеми.

Корупция, престъпност

Корупцията и организираната престъпност все още са петно върху балканската страна, дори 20 години след падането на комунизма. Протежирането и необходимостта от подкупи за подсигуряването на бизнес сделки отблъскват чуждестранните инвеститори и подкопават икономическия растеж. Германия и Франция призоваха Брюксел да отложи присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство този март поради опасенията за корупция. Скорошните присъди срещу двама високопоставени държавни служители заради злоупотреба с власт и незаконно присвояване на средства са стъпка в правилната посока. Властите в София успяха да извоюват похвали от ЕС, но трябва да продължат усилията си и да поставят още корумпирани представители на високо ниво зад решетките, за да докажат сериозността си. Надеждността на правителството пое сериозен удар в края на януари, когато записи, изтекли в медийното пространство, показаха, че Борисов е предложил защита на собственик на пивоварна от митнически проверки. Опозицията в лицето на социалистите определи тези действия като протежиране на високо ниво. Борисов опроверга твърденията за нередности и заяви, че изтеклите записи са резултат от опитите му да прекъсне връзките между корумпирани държавни служители и босове на организираната престъпност.

Какво трябва да се наблюдава:

- Ще успее ли правителството да запази политическата си воля и да овладее корупционните практики? Това е малко вероятно да доведе до раздвижване на пазарите в краткосрочен план, но изпраща сериозен сигнал, че България се превръща в по-подходящо място за вършене на бизнес.

Слаба икономика

Икономиката на България отбеляза ръст с 3,6% тази година, след като покачващият се износ издърпа страната от рецесия през второто тримесечие на 2010 г. Растежът обаче ще бъде забавен, тъй като бумът на пазара за недвижими имоти, който подпомогна предишното разрастване на икономиката, няма изгледи да се повтори.

Кабинетът замрази заплатите и пенсиите, и съкрати разходите на министерствата с около 20% през 2010 г. Правителството продължава да поддържа разходите на сходно с миналогодишното ниво, за да избегне по-нататъшен спад в търсенето. Ако обаче икономическият растеж остане анемичен, данъчните постъпления ще бъдат по-ниски от очакваното, а социалните разходи най-вероятно ще се увеличат. Това ще попречи на правителствените планове да преполови бюджетния дефицит до 2,5%. Инфлацията на годишна база нарасна до 5,2% в края на февруари спрямо 0,5% през февруари 2009 г. поради покачване на цените на храните и горивата, което беше провокирано от скок на цените в международен план. Повече от 120 000 души изгубиха работата си през изминалите две години, а безработицата беше 9,8% през февруари. Повече от 1/5 от населението живее с по-малко от 6.50 долара дневно, според последните излъчени данни от 2008 г. Броят на безработните под 29 години се е удвоил през изминалите две години до около 20%.

Какво трябва да се наблюдава:

- Дали растежът ще отговори на правителствените прогнози? Това може да увеличи разходите за обезпечаване дълга на България и да затрудни възстановяването.

- Дали кабинетът ще отпусне фискалната политика, за да запази популярността си преди местните и президентските избори през есента?

Реформи, европейски средства

Кабинетът се ангажира да реформира неефективната здравна система, но реформата удари на камък, след като лекари започнаха протести срещу затварянето на болници и недостатъчно финансиране. Заплахите за масови стачки принудиха кабинета да забави реформата на пенсионната система и да спре приватизационна програма. Използването на финансови ресурси от ЕС се подобри през изминалата година, но страната все още е използвала едва 10% от общо 7 милиарда евро, които са налични до 2013 г. Това се дължи най-вече на бавната администрация и на липсата на добре подготвени проекти.

Какво трябва да се наблюдава:

- Дали България ще продължи с реформите, или опасенията, свързани с популярността на кабинета и страховете от обществено недоволство, ще доведат до отлагането им?

- Ще успее ли правителството да подобри начините, по които се усвояват средствата от ЕС. Неуспехът в тази посока е малко вероятно да повлияе на цените, но може да доведе до прогонване на чуждите инвеститори, до забавяне на подобренията в инфраструктурата и да подкопае икономическото възстановяване на страната.

Източник; БГНЕС