Преди няколко дни се върнах от Италия след кратка екскурзия до вечния град. Всяко едно завръщане ме кара да се замислям и да си задавам въпроси. Тук няма да ви занимавам с пътеписи от сорта, когато слязох в България се сблъсках с мръсна София, мрачни хора, дупките по пътя и т. н.

Ще се спра на няколко съвсем дребни случки от ежедневието, които ме карат все по често да се замислям сериозно над въпроса има ли бъдеще България. Защото точно малките камъчета понякога обръщат каручката, просто защото вече съвсем малко й трябва.

Непосредствено след прибирането си, забелязах за липсата на колата ми. Оказа се вдигната поради неправилно паркиране, за което трябваше да платя и в допълнение 5-дневен престой на паркинга за репатриране. Платих си спокойно солената сума, дори не се заядох със служителите там, защото нямаше смисъл. Бях нарушил закона.

Вярно, не исках да го правя, но на улицата просто нямаше свободно място, когато я оставях преди да замина. Не че от това се интересува законът или полицаят. Не че законът го интересува, че Столична община е позволила презастрояването на града, без осигуряването на достатъчно паркоместа. Или пък градинки. Помните ли какво беше това? Така, че спорът беше безсмислен.

Но не така смяташе младо семейство, което също бе дошло за колата си - жената беше бременна. Младежът спореше и показваше снимки на телефона си, как е паркирал, пред АГ-болница, само че от неправилната страна на пътя, просто защото от другата естествено нямаше място. Дори беше пратил „смс" да плати.

Полицаят, който го привика да му обяснява закона, не се трогна от това. Каза му с властен тон, „плати си 30-те лева и си взема колата, после ако искаш, обжалвай". Полицаят не го интересува правилно ли или не е. Такъв бил законът.

Разбира се, законът не го интересува, дали към родилното е осигурен паркинг. Нито общината. Кой ли би му хрумнало всъщност, че към болница трябва да има паркинг? Да не говорим пък безплатен. Все пак може да се намери място на 3-4 преки, било и синя зона, и да се разходи човек (дори ако е бременна жена).

Втора случка. Наскоро си изкълчих крака. След преглед от ортопед ми бе заявено - може да ти сложим гипс за сметка на здравната каса, но не ви го препоръчваме. По-добрият вариант е пластмасова шина, но вие си я плащате - 110 лв. Платих си я. Въпреки че всеки месец плащам 8% от дохода си на здравната каса, а някой си сложил джакузи в офиса с тези пари. Дори не изразих възмущение, нямаше смисъл.

Подобни случки от ежедневието всеки може да разказва, така че ще спра дотук, за да не ви отегчавам. Тези дребни неща, на фона на теми като скандала Белене, горивата и Лукойл, условната присъда на Ковачки и много други, изглеждат незначителни. Но точно тези дребни неща обръщат каручката, просто защото вече съвсем малко й трябва.

Това показва и статистиката. Годишно населението на България е намалявало със 75 000 души през последните 22 години, информираха тези дни от Центъра за демографска политика. Или по 7 души на 1 час напускали страната ни... тъжно но факт. Друг тъжен факт. През 2030 г. половината от населението в нашата страна ще е българско, а другата половина - ще са турци и роми, ако се запазят настоящите демографски тенденции.

Дали тенденциите ще се променят, се запитах аз. Дали тези малки камъчета ще обръщат каручката и ще карат все повече млади хора да напускат България.

Като цяло, промяна може да дойде от две места от горе - властта, или отдолу - хората.

Размишлявайки, това за властта ми се струва все по-малко вероятно с всеки изминал ден. Хора, които ни обясняват как да садим картофи, или как да си купим агне с комшиите и да го делим, не ми се вярва да донесат промяна.

Промяната да дойде от хората? Това също не ми се стори много вероятно поради две причини.

Спомних си гледка от Рим, също дребна случка. Дядо с бастун, разхождащ кучето си, се навежда с кесийка и изчиства отпадъците след животното. Не беше единствен. Всъщност всички го правеха. На никой не му правеше впечатление това, освен на мен.

И още за хората. От 1997 година насам за пръв път има масови протести. И то не заради безумията на политиците, за произвола, безнаказаността на олигарсите, корупцията, или неработещата съдебна, здравна или пенсионна система. А заради цените на горивата. Българинът протестира, защото му бъркат дълбоко в джоба. Защото обеднява. Явно за да тръгнем да променяме нещо, трябва да умираме от глад.

В тази връзка искам да кажа на всички, които се примиряват с тази България по една или друга причина. Един ден, когато сте на смъртното ложе, а децата ви са избягали да живеят в чужбина, спомнете си тези редове. Спомнете си, че умирате сами, защото не направихте нищо днес, за да промените страната си към по-добро. По-добра България, в която децата ви биха останали да живеят.