През 2001 г., ударена от финансовата и валутната криза, турската икономика се сгромоляса и успя да се задържи на повърхността само благодарение на помощта на Международния валутен фонд (МВФ), съобщава френският в. "Монд".

Десет години по-късно картината е радикално променена. Турция се издигна до 15-та по сила икономика в света и намери място в Г-20. Растежът на Брутния вътрешен продукт (БВП) достигна 8.9% през 2010 г. След спад през 2009 г. заради забавянето на световната икономика, страната бързо намери своя устойчив ритъм (средно от 6.8%), който следваше между 2002 и 2008 г., период, в който извърши дълбоки структурни промени.

"Частното потребление и търговията на дребно значително помогнаха за възстановяването на турската икономика в началото на 2010 г., след което тяхното място заеха инвестициите", сочи изследване, публикувано от френската банка "Креди Агрикол" в началото на април.

"Впрочем Турция е единствената страна в региона заедно с Полша, в която вътрешното търсене още през 2010 г. се върна на нивата си отпреди кризата", продължава анализът, според който това е знак за "по-здрави основи".

Вече над 6900 евро на година на глава от населението, БВП отваря икономическите хоризонти на Турция. Значителни политически и социални трансформации придружаваха този растеж, което доведе до появата на истинска средна класа - 45% от общото население и 65% сред градското население.

Силното вътрешно потребление в страната със 74 милиона души население, чиято средна възраст е 28 години, е съществен фактор за "турското чудо".

Секторът на строителството, който регистрира растеж от 18% през 2010 г., автомобилната индустрия и производството на електроуреди вървят във възходяща линия.

Развитието на Турция се измерва и в нивото на образование на населението, което нараства бързо, превишавайки това в Индия и в Бразилия. То е сравнимо само с нивото в Тунис сред арабските държави.

Инвестициите в научните изследвания и развитието дадоха своите плодове.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) констатира значително нарастване на конкурентоспособността след 2005 г.

Производителността на труда се увеличи от 35% от средното за ЕС през 1995 г. до 62% през 2009 г, като в това отношение Турция изпреварва дори много държави - членки на Евросъюза. Работниците в индустрията почти достигнаха броя в държавите - членки, особено в автомобилния сектор.

Заводът "Рено" в Бурса е най-добре работещият завод на френската автомобилна компания. От "държава завод" тя се превърна в държава посредник, превръщайки географското си положение в предимство и въвеждайки нови норми за качество, за да се пребори с конкуренцията на китайските стоки. След като в миналото регистрира значителен внос на индустриални технологии, сега страната на свой ред изнася свое ноу-хау.

Индустриалното развитие на Турция й отвори вратата към нови пазари. Турция е член на Митническия съюз от 1996 г., но европейските пазари, на които се реализира близо 50% от търговския обмен, вече не са достатъчни.

В сянката на големите конгломерати хиляди нововъзникнали малки и средни предприятия превърнаха Африка и Близкия Изток "в нови терени за обучение, преди да атакуват по-големи пазари", обяснява Ризанур Мерал, президент на Конфедерацията на турските предприемачи и индустриалци (ТУСКОН), който е спечелил 12 000 членове за една година.

В Либия преди войната имаше 220 турски компании в областта на строителството. В целия Близък Изток те строят летища (Триполи, Ербил, Кайро, Тунис, Дубай), автомагистрали, мостове, петролопроводи...Турските компании изнасят текстил, хранителни стоки, мебели...

За да ускори проникването си в арабските страни, Анкара облекчи процедурите за издаване на визи, сключи споразумения за свободна търговия с Мароко и Тунис, а в края на 2010 г. и със Сирия, Йордания, Ливан. Ирак може да се присъедини към този обширен "Шенген в Близкия Изток", каквото е желанието на турският премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Източник: БГНЕС