Кризата в Еврозоната може да удари Източна Европа
Икономическото възстановяване на Източна Европа може да пострада от евентуално преструктуриране на дълга на Гърция, което би ограничило кредитирането от страна на западните банки и би подкопало доверието на инвеститорите. Именно това доверие оскъпяваше акциите, облигациите и валутите в региона, пише Bloomberg.
Регионът може да се похвали с три от десетте най-добре представящи се валути през тази година и с пет от 10-те борсови индекса, които са нараснали най-много, но 76% от банковия му пазар е контролиран от западноевропейски банки, които все още са заплашени от дълговата криза в Еврозоната.
"Може да се очаква, че проблемите на Гърция сега ще имат по-голямо въздействие върху развиващите се европейски страни," според Нийл Шиъринг, анализатор в Capital Economics в Лондон. "Това е загадка. Очаквам, че това може да е само затишието преди бурята."
Има опасност нова вълна от дългови проблеми в Европа да накара банките, в това число UniCredit SpA, Erste Group Bank AG и Societe Generale SA да ограничат кредитирането. От ЕС прогнозираха на 13 май, че всяка от икономиките в Източна Европа ще отчете годишен ръст за 2011 г. за първи път от 2008 г.
Финансовите министри от Еврозоната се срещат днес в Брюксел, за да подготвят нов план за облекчаването на дълговия товар на Гърция и да предотвратят първото преструктуриране на държавен дълг в Еврозоната.
Източна Европа трудно ще се опази от идващото от Запада през банките и търговските отношения, казаха от МВФ на 12 май. Правителствата на страните от Източна Европа трябва да положат всички усилия за да ограничат слабостите си, посъветваха от МВФ.
"При неблагоприятен сценарий, при който западни банки понесат сериозен удар, те могат да пристъпят към значително ограничаване на експозицията си в Източна Европа," смятат от МВФ.
В същото време от фонда завишиха прогнозата си за икономическия растеж в развиващите се европейски страни, изтъквайки като причина нарасналото местно търсене и по-добрите публични финанси. Икономиките в региона ще нараснат с по 4.3% през тази година и следващата, вместо с прогнозираните 3.7% и 4% от МВФ на 11 април.
От Erste Bank, която е втората най-голяма банка в Източна Европа, обявиха миналия месец, че ръстът в Чехия, Словакия и Австрия ще компенсира "икономическите проблеми" в Румъния и Унгария, което ще помогне на банката да увеличи рентабилността си през тази година.
Източноевропейските икономики вече няма да изпъкват като „гнили ябълки", смята Ларс Кристенсен анализатор от Danske Bank. ‘‘Те не разхлабиха фискалната си политика по време на кризата и са в много по-добро състояние.''
Дългът на Унгария, който е най-големият измежду страните членки на ЕС в Източна Европа, ще бъде 75.2% от БВП през тази година, в сравнение с 55.4% в Полша и 41.3% в Чехия, според прогнози на ЕС. Дългът в Еврозоната пък ще бъде средно 87.7% от БВП, а в Гърция 157.7% от БВП. Най-големите западни банки, развиващи дейност в Източна Европа, обещаха да останат в региона в разгара на кризата, но са намалили кредитирането си с 15% през последните две години, показват данни на МВФ.
Практиката да се отпускат кредити в евро и швейцарски франкове тласнаха някои източноевропейски страни на ръба на фалита през 2008 г., тъй като кредитирането спря, а поевтиняващите местни валути оскъпиха плащанията по кредитите. Заемите в чуждестранна валута съставляват около две трети от отпуснати в Унгария, Румъния и България, като делът им в прибалтийските републики в по-голям.
Тези заеми ще продължат да тежат на счетоводните баланси на банките и на икономическия растеж, според анализатори от Европейската банка за възстановяване и развитие.
В Литва делът на просрочените с повече от 90 дена кредити е бил 19.1% в края на първото тримесечие, в сравнение с 18.7% в Латвия. За Унгария процентът е бил 12.5% в края на миналата година, а от централната банка на страната прогнозират ръст до 15% до края на тази година.