ДПА проследява основните събития в развитието на дълговата криза в еврозоната:

16 октомври, 2009: новият гръцки премиер Георгиос Папандреу посочи пред парламента "Имаме огромни скрити дългове и разходи". Стана ясно, че обявеният от предишното правителство дефицит от 6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2009 година е доста подценен.

22 април 2010: Европейският парламент определи, че гръцкият дефицит за 2009 година е 13.6 процента от БВП.

23 април 2010: Гърция внесе искане за помощ от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ).

2 май 2010: ЕС-МВФ обявиха спасителен заем за Гърция от 110 млрд. евро (158 млрд. долара) за три години.

3 май 2010: Европейската централна банка (ЕЦБ) либерализира правилата за приемане на облигации като гаранция за кредити, което беше спасителен пояс за банките от задлъжнелите страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания.

10 май 2010: Финансовите министри на ЕС одобриха създаването на Европейски фонд за финансова стабилност - ЕФФС (European Financial Stability Fund - EFSF) за срок от 3 години на стойност 440 млрд. евро.

23 юли, 2010: Седем банки се провалиха на тестовете за устойчивост на банките в ЕС - пет испански, една германска и една гръцка. Не бяха открити проблеми в Ирландия.

30 септември 2010: Ирландия обяви, че ще има нужда от 46 млрд. евро, за да спаси изпадналите в затруднение банки, като дефицитът на страната достигна над 32 процента от БВП през 2010 година.

15 ноември 2010: ЕС отново преразгледа и повиши гръцкия дефицит за 2009 година до 15.4 процента от БВП.

21 ноември 2010: Ирландия поиска спасителна финансова помощ от ЕС-МВФ.

28 ноември 2010: Обявен е спасителен тригодишен заем от 85 млрд. евро за Ирландия, като общо ЕС и МВФ ще дадат 67.5 млрд. евро.

декември 2010: На срещата на върха на ЕС бе одобрена промяна в договорите на ЕС, за да бъде създаден европейският механизъм за стабилност (ESM), който ще е постоянен спасителен фонд за страните от еврозоната.

януари 2011: За да премахне опасността от спасителен заем, испанското правителство обяви реформи в банковия и пенсионния сектор, освен по-рано оповестените мерки за строги икономии.

17 януари 2011: Министрите на финансите от ЕС обявиха нови тестове за устойчивост на банките в периода февруари-юни, като се заканиха, че те ще бъдат "по-строги".

23 март 2011: Португалският премиер Жозе Сократиш подаде оставка, след като парламентът не прие пакета от мерки за икономии, който целеше да бъде избегната спасителната финансова помощ.

25 март 2011: Срещата на върха на ЕС одобри по-строга бюджетна дисциплина, правила за икономическа координация и фонд от 500 млрд. евро за европейския механизъм за стабилност, за да предотврати нови кризи в еврозоната.

6 април 2011: Португалия поиска спасителен финансов пакет от ЕС и МВФ.

26 април 2011: ЕС обяви, че дефицитът на Гърция за 2010 е бил 10.5 процента от БВП и не е спазен целевият дефицит от 9.5 процента, определен при договарянето на помощта, което отново предизвика безпокойството на пазарите за платежоспособността на страната.

5 май 2011: ЕС и МВФ обявиха тригодишен спасителен заем за Португалия от 78 млрд. евро.

6 май 2011: Премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер стана домакин на тайна среща за кризата в еврозоната заедно с Германия, Франция , Италия, Гърция и представители на Европейската централна.

7 май 2011: Папандреу отрече твърденията, че Гърция обмисляла да напусне еврозоната.

13 май 2011: Европейската комисия прогнозира, че дългът на Гърция догодина ще нарасне до 166.1 процента от БВП, на Ирландия - до 117.9 процента, а на Португалия - до 107.4 процента.

Източник: БTA