Напоследък са популярни прогнозите за края на света и за катаклизмични природни бедствия. През годините е имало множество прогнози за най-различни събития и явления - някои верни, други не чак дотам.

Ето и няколко прогнози, подбрани от CNBC, които се отличават с това, че са невероятно далеч от истината:

Атомната енергия

Уинстън Чърчил е министър-председател на Великобритания по време на Втората световна война и днес е считан за един от най-големите военновременни лидери на 20 век.

Каквито и да са били лидерските му качества обаче, той не полага много усилия, за да обогати знанията си по отношение на атомната енергия. През 1939 г., когато технологията се използва за бъдеща употреба в оръжия, Чърчил не е впечатлен от възможностите й по време на сражения. "Атомната енергия може да е добра колкото експлозивите, с които разполагаме днес," казва Чърчил. „Малко вероятно обаче е тя да има много по-опасно въздействие."

Шест години по-късно над Хирошима и Нагазаки са спуснати първите атомни бомби, които избиват стотици хиляди хора и довеждат до безусловната капитулация на Япония месец по-късно.

Интернет

Робърт Меткалф е основател на компанията за дигитална електроника 3Com и е професор от Тексаския университет. Той също така има докторска степен от харвард, съосновател е на Ethernet и получава награда Grace Murray Hopper за това. Днес е партньор в Polaris Venture Partners, компания за рисков капитал, която инвестира в новоосновани технолгични компании.

Въпреки внушителната си биография Робърт Меткалф е известен поне с една неточна прогноза, която вероятно няма да бъде забравена. В брой на InfoWorld от 1995 г. той казва за интернет, че "скоро ще блесне ярко, след което през 1996 г. катастрофално ще залезе." След това обещава да изяде страницата съдържаща този цитат, ако бъде опроверган. Той беше опроверган и по време на своя реч на конференция през 1997 г. изважда страницата от списанието, която съдържа цитата, слага я в блендер и след това я поглъща пред очите на публиката.

Комунизма

От 1953 до 1964 г. Никита Хрушчов е ръководител на Съветския съюз. Той е отговорен за разхлабаване на някои от драконовските елементи от вътрешната политика на Сталин и е сред поддръжниците на съветската космическа програма. Това, с което повечето хора го помнят обаче, е как удря с обувката си по катедрата в ООН през 1960 г. Този изблик е типичен за поведението му когато пред него има микрофон.

Един от тези изблици се проявява през 1956 г., когато той говори пред Западни посланици в полското посолство в Москва. Хрушчов е заядлив както винаги и казва на посланиците, че победата на комунизма на капитализма е неизбежна. "Историята е на наша страна," казва той. "Ще ви погребем." Тридесет и три години по-късно комунизма се срива, а две години след това Съветският съюз се разпада.

Титаник

Близо 100 години, след като потъва луксозния пътнически кораб Титаник остава класически пример за човешката арогантност. Много хора правят много непростими изявления преди обреченото му първо му плаване, като всичките се оказват невероятно и фатално грешни. Сред тях е и капитана на кораба, Едуард Дж. Смит, който казва, "Не мога да си представя някаква голяма злополука с този плавателен съд. Модерното корабостроене вече е преминало този етап."

Филип Франклин, вицепрезидент на White Star Line, която произвежда кораба, не остава по-назад. Преди пътуването той казва: "Няма опасност Титаник да потъне. Корабът е непотъваем, а пътниците могат да изпитат единствено известно неудобство." След инцидента разкаялият се Филип Франклин казва. "Смятах кораба за непотъваем и мнението ми се базираше на съвети на най-добрите експерти."

Бийтълс

След близо 50 години е трудно да се повярва, че е имало времена когато не всички са харесвали Бийтълс. Всъщност доста хора са ги мразели и са намирали тяхната музика за толкова отвратителна колко и драскането с нокти по черната дъска. Например, през 1964 г. основателят на National Review Уилям Ф. Бъкли ги описва като "толкова невероятно ужасни, толкова отвратително немузкални, толкова догматично нечувствителни към магията на изкуството, че биха могли да бъдат короновани за царете на антимузиката."

Когато Decca Records ги отхвърля след прослушване през 1962 г. от музикалната компания казват: "Не харесваме как звучат, а китарната музика замира." Най-грешната прогноза когато някои е правил за тях обаче е на Рей Блок, музикален директор на Шоуто на Ед Съливан, който казва: "Доколкото виждам единственото различно нещо у тях са косите. Давам им година."

Пърл Харбър

Преди влизането на САЩ във Втората световна война, Япония завзема земи в Азия почти цяло десетилетие. Следващата им цел са Филипините, но САЩ са имали войници там, така че Япония не е могла да нападне страната без да провокира военен конфликт.

Японците решават преди това да нападнат щатската военноморска база в Пърл Харбър, Хавай, откъдето най-вероятно е щял да дойде военния отговор от страна на САЩ. След унищожаването й японците са смятали, че необезпокоявани ще могат да покорят Филипините.

Идеята за нападение над щатската военноморска база е немислима за повечето американци, но щатското разузнаване е имало информация, японците може би са замислили нещо, без да знаят обаче къде или кога. Началникът на военноморските сили на САЩ Франк Нокс, прави изявление на 4 декември 1941 г., за да увери всички, че ситуацията е под контрол. "Какво и да се случи," казва той, "военноморските сили на САЩ няма да бъдат хванати неподготвени." Атаката над Пърл Харбър е извършена три дена след това.