Изборите за президент и вицепрезидент бяха насрочени за 23 октомври. Това решиха депутатите след като приеха със 101 гласа „за" проекторешението, внесено от групата на ГЕРБ.

50 от депутатите в пленарна зала се въздържаха. Те са от ПГ на „Коалиция за България", „Атака", независимите.

Четирима от депутатите гласуваха против.

Народните представители отхвърлиха предложението на Волен Сидеров да не се гласува датата за провеждане на изборите за президент, преди да бъдат определени кандидатите. „Обсъждаме дата, а партиите в парламента нямат кандидат за президент. За кого ще гласуват хората?", заяви Сидеров.

От Коалиция за България протестираха и срещу това, че с приемане на датата за изборите за президент де факто се определя и дата за местните и частични избори, което пък е правомощие на държавния глава.

По Конституция и по Закон трябва да се търси съгласие между институциите, заяви Манолова. Тя посочи, че пръв в правомощието си да насрочи избори е президентът Георги Първанов.

Парламентът трябва да насрочи датата за президентските избори не по-късно от края на тази пленарна сесия, заяви тя. По думите й по същество това, което се прави, е отнемане от президента на негови конституционни правомощия. Това просто е проява на лош стил - това решение да се налага еднолично. Защо се бърза с налагането на това решение - отговорът е очевиден, защото ги е страх - шубето на ГЕРБ от избори три в едно е много голям страх, заяви Манолова. Тя предложи отпадане на тази точка.

Българските граждани имат право да знаят датата на изборите достатъчно рано. Това заяви от парламентарната трибуна зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова. „Това е един дебат, който започна достатъчно рано - преди повече от 2 месеца сред всички парламентарни групи", каза Фидосова.

Съгласно разпоредбите, ще имаме провеждане на два вида избори. Предвиждаме и провеждане на балотаж, най-малкото за местните избори, посочи тя.

Източник: Фокус