Банковата система на Балканите би трябвало да е в състояние да се справи с постепенното оттегляне на кредитните линии от гръцките банки към техните дъщерни дружества, но фалитът на Гърция може да накара съседните правителства да търсят допълнителна помощ, се казва в анализ на Reuters.

Гръцките банки отговарят за 28% от активите в българската банкова система и за около една шеста в Румъния и Сърбия, което е най-широкото присъствие в страните от Източна Европа. Най-широко представените гръцки банки в региона са National Bank of Greece, EFG Eurobank, Piraeus Bank, Alpha Bank и Emporiki Bank (банката е собственост на френската Credit Agricole - бел. ред.).

Загрижеността относно въздействието на гръцките сътресения върху банковия сектор изпрати румънската лея до най-ниското й ниво за повече от пет месеца насам тази седмица и разходите за застраховане на румънския държавен дълг удариха три и половина месечен връх.

Анализаторите все пак твърдят, че правителствата и централните банки разполагат с необходимите ресурси за покриване на разликата, ако гръцките банки започнат да намаляват своите кредитни линии.

„В случая с България и Румъния е ключов моментът, че всяка рекапитализация, която може да се наложи, няма да представлява системен риск за публичните финанси", каза анализаторът на RBS Тим Аш.

Някои анализатори казват, че гръцките банкови подразделения вероятно вече изпращат средства обратно към майките си, но засега банковият сектор показва устойчивост. В Румъния дъщерните дружества имат коефициент на платежоспособност на 15.7% през март, далеч над минималните изисквания.

Цялостното съотношение на банковата платежоспособност е над 17 процента в България, а на Сърбия над 22 на сто, при минимален стандарт за капиталовата адекватност на Банката за международни разплащания за съотношение от 8 процента.

Помощ от Централните банки

Линиите за финансиране на румънските банкови подразделения от банките майки бяха около 4.2 млрд. евро, или 35% от техните пасиви, каза зам.-управителят на Централната банка на Румъния Кристиан Попа по-рано този месец. Това е по-малко от 5-те млрд. евро, които са на разположение на Букурещ в резултат на сделката с МВФ и които в момента тя не планира да изразходи. Сърбия също води преговори за ново споразумение, а България има подкрепата на Европейския съюз и строг фискален режим.

Попа заяви още, че тези звена имат достатъчно държавен дълг в портфейлите си, за да си осигурят рефинансиране от централната банка или на междубанковия пазар, за да компенсират всички изходящи капитали в краткосрочен план.

„Четири милиарда и нещо са напълно управляеми", смята и анализаторът на Barclays Capital Даниел Хюит. Макар че банките майки могат да теглят средства от български, румънски и сръбски подразделения чрез финансови операции на пазара, стегнатите националните банкови регулации ще затруднят изтеглянето на значителни суми.

Малко анализатори очакват незабавен гръцки фалит в краткосрочен план, но в дългосрочна перспектива повечето не виждат други алтернативи. България, Румъния и Сърбия, и трите малки икономики, вероятно ще пострадат, тъй като ще се изисква спасяване или национализация на гръцките банки-майки и техните местни филиали, което ще окаже натиск върху държавния дълг и рейтингите им, както и върху фискалните дефицити.

Гръцките банки могат също така да разпродадат активи, за да подкрепят своите финанси, дори и да не фалират. Raiffeisen Bank International вече купи по-голямата част от полската Polbank 490 млн. евро от EFG Ergasias .

"Ние вярваме, че Гърция ще се справи с тази бъркотия за известно време, но рискът от фалит винаги ще стои", каза Елизабет Андрю, анализатор в Nordea.

В случай на фалит „ЕС и МВФ вероятно ще ни помогнат да понесем възможно най-малко щети и в крайна сметка дъщерните подразделения ще бъдат продадени на други банки. Но пътят може да е дълъг, с висока несигурност и рискът в бъдеще може да се увеличи", смята тя.