След продължилия около две години дебат за размера на минималната работна заплата (МРЗ), вече беше решено тя да бъде повишена от 240 до 270 лева от първи септември тази година.

Мнозина отчетоха решението като успех, но и доста започнаха да обмислят как ще се отрази това на интересите им. Проблемите дойдоха оттам, че редица плащания както от страна на публичния сектор, така и на бизнеса и гражданите са обвързани с минималната заплата и също ще трябва да се повишат, се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Такива са например:

- таксата за лекарски преглед (1% от МРЗ)

- цената за престой в болница (2% от МРЗ на ден)

- субсидията за партиите (5% от МРЗ за всеки глас)

- обезщетенията за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст (100% от МРЗ)

- помощта за майките-студентки (100% от МРЗ)

- стипендиите за даровити деца (50% от МРЗ за 12 месеца)

- добавката за деца с трайни увреждания (70% от МРЗ)

- заплатите на наетите по програмите и мерките за насърчаване на заетостта (100% от МРЗ) и много други.

Мисли на министър Младенов

Като за начало министърът на труда и социалната политика продължи с популистките си идеи и предложи таксата за лекарски преглед да остане равна на 2,40 лв., а не да достигне 2,70 лв. през септември. Срещу това решение възрази цялата лекарска гилдия, начело с министъра на здравеопазването.

Разбира се, всяка административно определена цена е груба и вредна намеса на пазара и тук няма да спорим кое е по-ненужно - изискването за минимална заплащане на труда или универсалната такса за преглед. По-важното е как едно ново решение предизвика нови искания в зависимост от интересите на различни групи. Аргументите и на двете страни са доста, но като цяло лекарите си искат по-високата такса, а Тотю Младенов държи да изглежда загрижен за хората. Целият спор се очаква да се реши до края на октомври, когато правителството, работодателите и синдикатите ще предложат кои свързани с МРЗ плащания евентуално да останат непроменени догодина.

Другите вдигания

Промяната на МРЗ ще засегне и доста голяма част от бизнеса, а това най-вероятно ще доведе до нови искания за изключения от правилото. Обзорът на колективното трудово договаряне в България, който ИПИ публикува през юни 2011 година, показа, че в доста сектори заплащането е пряко обвързано с МРЗ. Така, при повишаването на МРЗ, по силата на действащите колективни трудови договори ще се вдигнат и заплатите на:

- енергетиците (120% за нискоквалифицираните и 150% от МРЗ за всички останали)

- работещите в НЗОК (100% от МРЗ)

- транспортните синдикати (130% от МРЗ)

- горските работници и тези в дървепреработващата промишленост (100% от МРЗ)

- работниците и служителите в текстилната промишленост (110% от МРЗ)

- железничарите

- наетите в спортния тотализатор.

Сега се обсъжда и приемането на колективния трудов договор за 2011 г. в БДЖ, който предвижда минималното заплащане на наетите да е 160% от МРЗ за страната.

Опасното в случая е, че при все още затруднено положение на фирмите, изкуственото повишаване на заплащането на труда значително ще ощети голяма част от работниците. Това е особено валидно за най-ниско квалифицираната част от работната сила, а парадоксалното тук е че системата за административно определяне на минималното заплащане е замислена да работи в полза именно на тази група.

Източник: Институт за пазарна икономика