Нещо удивително се случи миналата седмица в Швейцария. На междубанковия валутен пазар в Лондон, на който борсовите играчи залагат на бъдещите лихвени проценти, лихвите по швейцарския франк потънаха в отрицателна територия. Да, правилно четете: ако искате да дадете заем или да направите депозит в швейцарски франкове през следващата година, трябва да платите за тази привилегия, или поне така загатва Libor.

Нормалните финансови възприятия бяха обърнати с главата надолу; наречете това "икономика в стил "Алиса в Страната на чудесата".

Това не се случва за първи път.

През 70-те години на 20-и век Швейцарската национална банка (ШНБ) наложи отрицателни лихвени проценти по чуждестранните банкови сметки, за да възпре прилива на пари; а през 2008 година някои краткосрочни лихвени проценти по влоговете в швейцарски франкове за кратко преминаха в негативна територия.

Това се случи също в Япония в края на 90-те години на 20-и век. Неотдавна на фона на финансовата паника, някои краткосрочни лихвени проценти по влогове в долари докоснаха отрицателното поле.

Положението на швейцарския франк обаче е забележително, защото то се отнася не само до свръхкраткосрочните лихвени проценти. В петък пазарите на фючърси прогнозираха отрицателни лихви до 2013 г. (и минус 8 базисни пункта идното лято). Това е нещо безпрецедентно. Така инвеститорите трябва да наблюдават внимателно, за да видят какво следва.

В крайна сметка, това е знак колко изопачена е станала глобалната финансова система на фона на смутовете в еврозоната и САЩ и за предизвикания от този факт натиск върху валутните пазари.

Резките колебания на борсовите индекси миналата седмица, например, бяха резултат от поскъпването на швейцарския франк. През десетилетието преди 2008 година, франкът се търгуваше в сравнителни тесни граници. Оттогава обаче той поскъпна с 40% на търговска основа, тъй като паникьосаните инвеститори, търсещи убежища от доларите и еврото, купуваха швейцарската валута. Миналата година ШНБ се опита да забави тази тенденция с едностранна намеса в голям мащаб.

След кратка пауза обаче, швейцарският франк поскъпна още повече, като нанесе на централната банка загуби в размер на 10 милиарда швейцарски франка (14 милиарда долара) само през въпросната година, което накара някои политици да поискат оставката на нейния управител Филип Хилдебранд.

Хаосът в еврозоната и на доларовите пазари това лято отново засили франка. В действителност Goldman Sachs го определи миналата седмица като "най-надценената валута" в съвременната история - със 71% процента по-скъп от равнището, което биха оправдали основните му характеристики. Очаквано ШНБ предупреждава, че надценяването заплашва да причини рецесия и дефлация.

То също така нанася загуби за милиони на собствениците на жилища в Източна Европа с ипотеки в швейцарски франкове и (по-малко видимо) на европейските банки, притежаващи договори за свързани с франка деривати.

Така ШНБ е подложена на натиск да действа. Опитът от миналата година обаче я кара да бъде предпазлива що се отнася до перспективата за намеса. И така тя започна на 3 август отчаян експеримент: в 10 кратки дни тя увеличи ликвидността от 30 милиарда до 120 милиарда швейцарски франка (инжектиране във финансовата система на сума, равняваща се на зашеметяващите 20% от брутния вътрешен продукт) и извърши операции по обмен на валута.

Надеждата е, че тази шокова терапия ще изпрати лихвените проценти в толкова отрицателно поле, че чужденците няма да искат да държат швейцарски франкове.

Ще проработи ли този метод? Мненията са разделени.

(Доста) добрата новина е, че франкът отслабна в края на миналата седмица. Лошата е, че паричните пазари започнаха също да "развалят работата", отчасти защото никой не знае какъв ефект ще имат отрицателните лихвени проценти върху финансовата система. Те биха могли, например, да принудят банките да наложат негативни проценти по депозитите в швейцарски франкове.

"Дори изкусни инвеститори се питат дали пък няма да настъпи бягство от банките, ако хората решат, че да държат пари по сметки в тях е безсмислено", казва Бийт Щайгенталер от швейцарската банка UBS.

Тази "нелепа" идея отразява "доста хаотичния завой, който правят паричните пазари", отбелязва той. Междувременно някои се съмняват, че дори шоковата терапия ще спре хората да купуват франкове; те искат ШНБ да върне контрола от 70-те години на 20-и век.

"Швейцарските власти изглежда не осъзнаха факта, че единственият начин за контролиране на това (рязко колебание на валутата) е въвеждането на отрицателни лихвени проценти за големите депозити на чужденци", коментира Кристофър Уд, анализатор в CLSA в Хонконг.

Не залагайте обаче, че това ще стане скоро. Представители на ШНБ настояват (вероятно правилно), че налагането на контрол върху капиталите ще подкопае статута на Швейцария на финансов център. Те също така се съмняват дали мерките от 70-те години на 20-и век изобщо са проработили.

Има и трети важен момент: въпреки че данните са различни, изглежда (за разлика от 70-те години), че притокът на деривати, а не на банкови сметки, изпраща франка нагоре. Така налагането на отрицателни проценти по банковите сметки с декрет може да не проработи, подобно на понижаването на процентите на пазара Libor чрез непреки средства.

Ако смутовете в глобалната финансова система обаче продължат, то натискът върху ШНБ ще нарасне. Ако това се случи, нейната следваща стъпка вероятно ще бъде да пристъпи към по-нататъшна намеса на валутния пазар въпреки злополучния опит от миналата година, а да не споменаваме риска от разпалване на валутна война.

Единственото успокоение на ШНБ е, че политиците у дома вече не искат главата на Хилдебранд; сега е ясно на всички, че Швейцария, подобно на голяма част от Запада, плава в неотбелязани на картата политически води. Необмислените експерименти обаче може да станат още по-необмислени.

Освен ако, разбира се, правителствата от еврозоната и на САЩ не успеят да решат своите проблеми. И часовниците с кукувица може да полетят.

Източник: БТА