Лондон гори. Движението Арабска пролет подклажда протести в арабския свят, Израелската пролет извади 250 000 израелци по улиците. От Атина до Барселона, европейските улици са завзети от гневни млади хора, които протестират срещу безработицата и неравенството в доходите, докато Tea Party тормози политиците в САЩ, пише Томас Фрийдман в коментар за NYTimes.

Какво се случва?

Зад тези протести стоят разнообразни мотиви, но може да се намери една обща черта и тя се отразява добре в един от слоганите на израелската средна класа: „Борим се за достъпно бъдеще!"

В момента много хора от средната и по-долната средна класа се чувстват така, сякаш бъдещето им се изплъзва.

Защо сега? Първо, глобализацията и революцията на информационните технологии промениха света. Благодарение на компютрите, Skype, Facebook, Google, LinkedIn, Twitter, iPad и смартфоните хората в света вече не са свързани, а хиперсвързани.

Второ, в момента, за да бъдеш средна класа, трябва да учиш повече, да работиш по-добре и да се адаптираш по-добре от преди. Глобализацията и технологиите елиминират голяма част от т.н. рутинна работа - тази, с която се занимава по-долния слой на средната класа.

Глобализацията и технологиите доведоха до огромен ръст в продуктивността, за работодателите е по-лесно и по-евтино от всякога да заменят хора с машини, компютри или талантливи чуждестранни служители. Така корпорациите стават по-богати, а средноквалифицираните служители по-бедни. Да, има добри работни места, но за тях трябва по-добра квалификация или технически умения.

Безработицата е все още сравнително ниска за хората с висше образование. Но критериите са доста високи и всички трябва да се стараят повече.

The Times дава следния пример с колеж в Айова. В него има 1600 студенти, като „почти един от всеки десет души от випуск 2015 г. е от Китай." И не само това - половината от кандидат-студентите от Китай имат отлична оценка (800 точки) от математиката в SAT изпита.

И не само, че трябва да се стараете повече, за да получите добро образование и работа, ами и ако не успеете - знайте, че вече правителството не може да се грижи за вас с кой знае какви социални помощи или кредити за закупуване на жилище.

Докато от Втората световна война насам това да си президент, кмет или губернатор означаваше да даваш привилегии на хората, днес това означава да отнемаш привилегии.

А глобализацията и технологиите „глобализират" гнева. Да, протестите и погромите в Лондон не са причинени директно от интернет, но са подклаждани от него. Те дават сила на отделни хора да се противопоставят на йерархията и на традиционните авторитетни фигури - и от бизнеса, и от правителството. Те създават мощни малцинства и правят управлението на хората все по-трудна задача за властите.

Един от най-запомнящите се моменти от последните новини е снимката на египетския президент Хосни Мубарак (който в продължение на десетилетия си живееше като съвременен фараон) зад решетките в съда. Всички CEO-та по света трябва да видят тази снимка и да се замислят над това: „Пирамидата на властта е обърната с главата надолу," казва израелски политолог.

Да погледнем още веднъж фактите: На средната класа днес й се отнемат възможностите за лесен кредит, рутинна работа и държавни привилегии. В същото време се изисква все по-голяма квалификация, за да си намериш и задържиш добра работа. Това става във време, в което хората имат все повече възможност да се организират, да протестират и да оспорват властта. Глобализацията и технологиите пък дават възможност на хората със съответната квалификация (или на хората, които са научили „играта на системата" и които имат достъп до средства, монопол, връзки и бизнес с правителството) да получават огромни доходи. Така разликата между първите и вторите се увеличава все повече и повече, и води до нарастване на гнева и омразата.

Като комбинираме всичко това, получаваме заглавията във вестниците.