Близо три години след финансовата криза от 2008 г. някои лидери на страните от Европейския съюз (ЕС) продължават да демонстрират шокиращо неразбиране за начина, по който функционират финансовите пазари. Очевидно Европа страда от свръх държавна задлъжнялост, но решението на този проблем, поне според Франция и Германия, трябва да мине през налагане на нови данъци, които да увеличат средствата за помощ на затънали в дългове страни и нови административни структури за икономическо управление, се казва в материал на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Конкретното данъчно предложение - налог върху финансовите транзакции, не е нова и е била предлагана от редица страни в ЕС през годините. Такива примери са Финландия - 2000 г., Франция - 2001 г. (данъкът е въведен и отменен в рамките на по-малко от 6 месеца), Белгия - 2004 г. (въвежда т.нар. Спан данък), 2004 г. - Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство (част от световна инициатива събрала 864 подписа от парламенти по света), 2009 г. - Франция, Англия и Германия.

Тази седмица лидерите на Франция и Германия отново предложиха нов данък и още на следващия ден финансовите пазари се сринаха, а спадът се водеше от компании, опериращи търговски платформи в региона, като фондовите борси, финансови посредници и доставчици на специфични финансови услуги. С две думи - пазарът се изплаши поради няколко очевидни причини.

На първо място е неразбирането на идеята зад въвеждането на подобен данък, а тя е намаляване на волатилността при търговията на ценни книжа или на валутните пазари. От изказванията на лидерите на Франция и Германия става ясно, че данъкът се въвежда, за да се съберат повече приходи, които ще се използват за подпомагане на затънали държави.

Подобна цел за въвеждането на данъка е силно отхвърляна от създателя му Джеймс Тобин. На второ място е липсата на информация около самата идея - дали новият налог ще бъде въведен в 17-те страни от еврозоната или в 27-те страни от ЕС; върху какви транзакции ще бъде приложен налогът - акции, облигации, деривати, валути; какви са плюсовете и минусите от подобен подход.

Поради липса на информация и без това изнервените пазари от ситуацията в ЕС и САЩ очакват най-лошото - свиване на приходите във финансовия сектор, намаляване на пазарния дял на финансовите центрове в Европа за сметка на места с по-ниски данъци, прехвърляне на повече сделки към нерегулиран пазар, загуба на работни места и т.н. Но най-важното за пазарите е, че подобен данък няма да разреши фундаменталния проблем на правителствата от ЕС - тяхната свръхзадлъжнялост. Напротив - въвеждането му единствено в Европа ще свие и без това крехкия икономически растеж в региона, което допълнително ще утежни дълговите му проблеми.

Наред с това се обсъжда създаването на нова административна структура - Съвет за икономическо управление на валутния съюз, т.е. ангажиране на допълнителен човешки ресурс и нови харчове за непродуктивни дейности на фона на хроничните бюджетни дефицити на страните в ЕС.

Единственият разумен изход от ситуацията е европейските икономики да станат по-конкурентни и да започнат да произвеждат повече, което в средносрочен план ще им помогне да намалят държавните си дългове. Това обаче няма да стане с въвеждане на нови данъци, създаване на нови административни структури или нови държавни стимули. Нужни са преструктуриране на сегашните харчове и подобряването на ефективността им, , подобряване на бизнес средата, повишаване гъвкавостта на пазара на труда, намаляване на административните тежести, въздържане от административно повишаване на доходите, повече решителност при свиването на бюджетните дефицити. Няма да е лесно, но алтернативата - продължаване по старому, не само ще отложи проблемите във времето, но и ще ги усложни.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)