Борбата на бразилската президентка Дилма Русеф срещу корупцията може да я превърне в политически аутсайдер. Въпреки това "желязната лейди" с български корени продължава да плува срещу течението.

Още в първите месеци на управлението си Дилма Русеф загуби четирима министри. Трима от тях заради корупция. Първо си тръгна началникът на кабинета на Дилма Русеф Антонио Палочи. Още по времето на Лула да Силва той напусна поста си заради подозрения в извършване на нередности. След него си тръгнаха министрите на транспорта и земеделието. А министърът на отбраната Нелсон Жобим трябваше да освободи поста си, защото се беше изказал презрително по адрес на други членове на кабинета. Министърът на туризма в момента също се намира под прицела на критиците. Неговият заместник и още 37 души бяха арестувани, защото участвали в корупционна мрежа, която извличала пари от държавната програма за развитие на туризма.

Дилма - безпощадна, но и безсилна

Дилма Русеф започна "етическо прочистване", при което е абсолютно безпощадна. Подходът й обаче среща все по-силна съпротива в редиците на крехката й коалиция. Оттеглилият се министър на земеделието беше влиятелна политическа фигура в партията "Демократично движение", която е най-силният партньор в 16-партийната коалиция на Русеф. Освен това транспортният министър извади от правителството своята партия.

Намеренията на Дилма Русеф в стремежа й към управление, ръководено от етични принципи, са съвсем сериозни. Тя дава свобода на действие на полиция и правосъдие, за да разяснят случаите. Въпреки това Русеф е изглежда безсилна срещу октопода на корупцията, който е пуснал пипалата си в целия държавен апарат на Бразилия. Доказателство за това беше последният конгрес на нейната "Партия на трудещите се", в началото на който бившият партиен лидер Хосе Дирсеу беше посрещнат като герой. Дирсеу е добър пример за това как в Бразилия политици, които са били оплетени в случаи с корупция, след време отново се завръщат на политическата сцена, сякаш нищо не се е случило. Макар че Дилма Русеф явно се опитваше да игнорира присъствието на Дирсеу, на фона на бурните овации не й остана нищо друго освен да го поздрави.

Когато през 2005 година беше разкрит корупционен скандал, при който стана ясно, че депутати от опозицията са получавали пари, за да гласуват в полза на правителствени проекти, Жозе Дирсеу трябваше да се оттегли от мястото си на началник на кабинета на Лула да Силва. По закон до 2015 година той няма право да заема политически пост. Дирсеу обаче остана в партията и се опита да се представи като жертва.

Срещу течението

С етичната си инициатива Дилма Русеф си спечели врагове и в собствената си партия. Не са малко онези, които с носталгия си спомнят за времената, в които управляваше Лула да Силва. Дори вече има движение, което ще се бори за завръщането на Лула да Силва на власт след изборите през 2014 година. Самият той обаче вече заяви, че не възнамерява да се кандидатира отново и че ще се радва, ако Русеф спечели и втори мандат.

Въпреки тази хармония, напоследък все по-често се стига да разногласия между двамата. Докато Лула да Силва изглеждаше готов да подкрепи инициатива, имаща за цел да намали влиянието на определени частни медии, Дилма Русеф се съпротивляваше да даде съгласието си. Може би поради опасения, че разпоредбата би засегнала основно онези медии, които разкриват случаи на корупция.

По време на двата си мандата Лула да Силва постоянно отправяше остри нападки срещу настроените критично към правителството медии. Приписваше им отговорността за грешки в политическото развитие на страната или дори за негови собствени грешки. Дилма Русеф от своя страна постоянно защитава свободата на словото. Така тя плува срещу течението, не само в нейното политическо обкръжение. И в съседни страни като Аржентина и Еквадор атаките срещу неудобните медии са на мода.

Източник: Дойче Веле