Светът е във вихъра на дългова криза. Тя дойде основно от огромните и понякога не толкова разумни харчове на правителствата по света. И докато центърът на кризата е в Европа в момента, то европейските страни далеч не са най-разточителните.

Една класация на това къде правителствата харчат най-много, като процент от БВП сочи, че първите места са окупирани от страни като Зимбабве и Куба, което никак не е странно, предвид ситуацията в двете държави.

Според данни на фондацията Heritage Foundation, правителството на Зимбабве е похарчило 98% от БВП на страната през последната година, за която има данни. Тук се включват потреблението публичните трансфери и директните правителствени разходи.

Това, разбира се, не означава, че абсолютната сума на харчовете расте, тъй като икономиката на страната се свива през повечето от годините на последното десетилетие.

За инвеститорите, които смятат да се насочат към страната трябва да е напълно ясно, че това може да е изключително рисково начинание, поради малките или липсата на права на собственост, ценовата регулация и рестрикциите на транзакциите в чуждестранна валута и капиталовите потоци.

Ликвидността на фондовата борса в страната също е значителен проблем, след като през последните дни на борсата се търгуват средно по около 10 млн. акции.

Второто място се заема от Куба, която е една от последните комунистически страни. Не е изненада, че правителството в страната харчи 78% от БВП на страната, ниво което се запазва стабилно през последното десетилетие.

Въпреки усилията за промяна и разрешаването на частична частна собственост, страната има предимно управлявана от правителството икономика и е работодател за над 80% от работната сила.

И макар дълговата криза в Европа да се свързва с имената на Португалия, Гърция, Италия и Испания, техните правителства далеч не са най-разточителните.

Лидерството по харчове като процент от БВП се заема от Дания, Франция и Швеция, където правителствата харчат около 52% от БВП.

И трите страни са регистрирали повишение на този процент от 2005 насам, на фона на приеманите социални стимули за подпомагане на страните срещу рецесията. Средните харчове на правителствата в Еврозоната са се повишили от 46.8% през 2005 година до 50.3% през изминалата година.

Въпреки това обаче и Дания и Франция и Швеция са с най-висок рейтинг от ААА, според рейтинговата агенция Standard and Poor's и останалите водещи агенции.

Изследване в България и Румъния сочи, че страните, макар и да са с най-малък процент на правителствени разходи, като процент от БВП в Европа са със значително по-нисък инвестиционен рейтинг от ВВВ, сочи още изследването.