Citi обрисува заплахите от изхода на Гърция от еврозоната
Последиците от излизането на Гърция от еврозоната рядко се разглеждат с нужната степен на страх, пише главният икономист на Citi, бивш съветник в МВФ и Световната банка Уилям Баутер в изследване „Катастрофа за Гърция- криза за света". Не всички политици осъзнават мащабните последици, притеснен е той.
Някои смятат, че отказът от еврото е достатъчно условие за възстановяването на Гърция. Ами ако това я погребе - според гореописания сценарий, животът в останалите 16 страни в ЕС ще стане по-лек. Реално, икономическите и политически последици от подобна стъпка ще бъдат ужасни както за ЕС, така и за целия свят, убеден е Баутер.
Еврокомисията бе крайно притеснена през май от намеренията на правителството на Гърция за доброволно излизане от еврозоната. В началото Гърция я очаква година на чудовищна рецесия, а после икономиката й ще се радва на ползите от отказа от еврото, разсъждава стратегът в Ренессанс капитал Чарлз Робъртсън, цитиран от Ведомости, но банкрутът на гръцките банки ще се пренесе към Португалия, Испания и други държави.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел призова политиците вчера, най-вече германските, да избягват коментарите си за фалит на Гърция и особено тези за излизането й от еврозоната: „Това, което не трябва да правим е да посяваме паника на пазарите, несигурността и без това е огромна" . Президентът на Франция Никола Саркози обеща да стори всичко необходимо за Гърция, предаде говорителят му по AFP, веднага след срещата на Меркел и Саркози с гръцкия премиер Георгиос Папандреу. „Гърция е неразделна част от еврозоната и действията по бюджета ще й защитят икономиката", предаде агенцията официалното заявление на участниците в срещата.
Изходът на Гърция е още малко вертоятен, но е и по-възможен спрямо няколко седмици назад, се безпокои Баутер. Видно е, че Гърция не изпълнява разработената от ЕК програма. БВП на страната се сви от 2008 г. с близо 8% и продължава да намалява. Гърция е изморена от самоограниченията. Умора изпитва и ядрото на еврозоната с нейното спасяване, пише той.
Натискът от ЕЦБ за изкупуването на растящите дългове на страните от периферията от страна на германските политици и техните „подгласници" (холандски, финландски, словашки и словенски колеги) ще се засилва, предполага той. Отказът на „тройката" (МВФ, ЕС и ЕЦБ) да предостави на Гърция петия транш от 8 млрд. евро през септември - октомври може да бъде началото на процес по изключването на страната от еврозоната, смята икономистът. „Това може да се случи по всяко време".
Независимо от факта дали Гърция ще остане член на еврозоната, отписването на дълг е неизбежно, смята Баутер. Но има и една особеност: над 90% от гръцкия държавен дълг (приблизително 345 млрд. евро), в ръцете на частните кредитори, се регулира от гръцкото право, а парламентът на Гърция може с един замах да обяви фалит. Ако Гърция остане в еврозоната, кредиторите й могат да загубят между 65-80% от номинала на задълженията, предполага Баутер.
Излизането на Гърция от еврозоната ще създаде опасен прецедент, предупреждава той: инвеститорите и спестителите няма да чакат еврото им да се деноминира в лири, песети или ескудо, а ще пренасочват капиталите към всяка друга страна от ядрото на еврозоната. Освен изтеглянето на спестявания, периферията е заплашена от пресъхване на притока на капитали.
Банковата криза ще прерасне в икономическа, а като отчетем финансовите и търговски връзки на Европа с останалия свят - в световна. САЩ, чиито 20% от продажбите са в Европа, вече призова периферията да се пази от бедствия.
Европа е на финала на играта и пред нея има три изхода: разпад на еврозоната, запазването й в намален състав (без две-три периферни икономики) или запазването й в пълен състав, писа в средата на август генералният директор на PIMCO Мохамед Ел-Ериан.
Третият вариант ще изисква от Германия да напише чек на периферията за години напред.
Краят на играта ще се разиграе в близките седмици и месеци, а не години, писа той, като смята за вероятен втория вариант. „Европа се доближи до избора", каза наскоро за Bloomberg той.
„Пожелавам успех във втората фаза на европейската криза - кризата в ядрото на еврозоната", констатира директорът на CERP Ричард Болдуин.