Доходността по емитираните ДЦК с обем 7.7 млрд. евро номинал с падеж август 2012 година, достигна вчера 61.17%, а цената - 65.5% от номинала. „Подобни показатели навеждат на мисълта, че фалитът е неизбежен, а облигациите вече не се търгуват по доходност, а по цена - инвеститорите се ориентират по това, колко ще получат в резултат на преструктуриране", обясни главният икономист на ВТБ капитал Алексей Моисеев. Той даде пример с облигациите на Нафтогаз Украйна, които се търгуваха през 2008 г. на цена от около 80% от номинала две седмици преди падежа. Впоследствие правителството предложи преструктуриране, като притежателите получиха 85-90%.

Сегашната доходност на гръцките ДЦК и разликата спрямо безрисковите активи (германските облигации) предвиждат 100%-а вероятност от неизпълнение на дълговите си задължения в рамките на една година при 70% от номинала за инвеститорите, в резултат на преструктуриране и 50% от номинала при фалит в рамките на две години, изчисли за Ведомости главният икономист на швейцарската банка Lombard Odier Пол Марсон.

Страните от еврозоната се договориха след месеци преговори в края на юли за втори кръг помощ за Гърция. Правителствата предвидиха помощ в размер на 109 млрд. евро, а частните кредитори трябва да участват в преструктуриране на гръцки бондове за 106 млрд. евро през 2011 - 2019 г. чрез обмяната на падежиращи в предстоящите три години ДЦК с нови 15-30 годишни или продажбата им през 2012 г. с голямо намаление от 20%.

Сравнението на гръцката ситуация с други суверенни фалити е достатъчно условно, защото развитите икономики не са изпадали в подобно състояние от дълго време. Кризите около суверенните дългове през последните десетилетия бяха по-характерни за развиващите се пазари, чиито облигации се смятат традиционно за по-малко надеждни. Цената на емитирани руски ДЦК падна до 60-70% от номинала, месец преди дефолта, който бе обявен на 17 август 1998 г. (в тези нива бе калкулиран и валутния риск, като пазарът очакваше девалвация на рублата). Подобна ситуация се наблюдава и в Аржентина - цената на облигациите с падеж май 2002 г. и май 2003 г. се срина до 60% през ноември 2001 година. Фалитът бе обявен на 23 декември.

На 25 юли, след постигнатата договорка за подкрепа на Гърция, доходността на емисия, падежираща август 2012 година, бе 34.6%, цената - 76.08 на сто от номинала. Но преговорите за отпускане на пари на Гърция забуксуваха. Финландия поиска обезпечения за отпусканите от нея средства и засега не е отстъпва от позицията си.

Германия е твърдо против допълнителни мерки за гарантиране на финансовата стабилност в еврозоната и най-вече срещу единни еврооблигации (според германски политици, те ще оскъпят цената на заемното финансиране за страната чрез суверенни бондове).

Пред Гърция има два изхода от ситуацията - преговори за вариант с единните еврооблигации, с които да успее да обмени гръцки или да обяви фалит и да започне преговори с кредиторите за преструктуриране на дълговете, смята генералният директор на Национална рейтингова агенция Виктор Четвериков.

Eвропейските банки започнаха да отписват през второ тримесечие инвестиции в гръцки облигации, но всеки прави това по свой начин. Френските BNP Paribas и CNP Assurances намалиха стойността им с 21%, като се мотивираха с това, че заради ниската ликвидност не биха могли да определят справедливата им цена, поради което се основали на свои финансови модели. Тези, които се ориентират по пазарни цени, регистрираха значително по-сериозни загуби. Така например Royal Bank of Scotland отписа 733 млн. паунда по дълг за 1.45 млрд. британски лири (51%).

Да припомним, че гръцки медии започнаха да тиражират слухове, че гръцкото правителство е наело правна кантора, която да проучи евентуалните ходове по излизането на страната от еврозоната. Правителството опроверга подобни слухове.