През 2010 г. бившият министър на финансите на САЩ Ханк Полсън призна, че ако Lehman Brothers не е била оставена да фалира, той е нямало да получи одобрение от Конгреса за програмата TARP, която спаси щатските банки, пише CNBC.

"Нямаше да имаме TARP без фалита на Lehman Brothers," казва Полсън.

Идеята, че Полсън е имал нужда от криза, за да разреши по-голяма криза може да бъде разглеждана от някои като постфактум обяснение от страна на бившия министър, но тя повдига някои интересни въпроси за германския канцлер Ангела Меркел и продължаващата дългова криза в Европа.

Канцлерът и нейното правителство са в много трудна ситуация. Меркел е под натиск от страна на собствените си избиратели да не харчи повече пари на германските данъкоплатци, за да подкрепя финансите на други страни като Гърция, Италия и Ирландия и е остро критикувана от тези, които смятат, че тя трябва да се подпише в полза на издаването на еврооблигации, за да се тегли черта под дълговата криза веднъж и завинаги.

Меркел обяви през уикенда, че еврооблигациите са грешният отговор за настоящата криза, а вчера каза на политическите си противници в Германия, че техните искания за европейски облигационен пазар са "скандално нехайни."

Реториката на Меркел трябва да се приема скептично. Нейната твърда позиция срещу еврооблигациите обърква световните пазари и нейните колеги политици в Европа. Многократните твърдения на Меркел, че еврооблигациите не стоят на дневен ред, ако се приемат за чиста монета, биха убедили повечето хора, че идеята няма изгледи за успех.

В понеделник посланието на Мерке беше предадено ясно в множеството новинарски заглавия, но не всички са убедени в това.

В твърдата позиция на Меркел вече има тектонски размествания в последните дни. Казвайки "не сега," Меркел дава индикации само, че не може да се съгласи на еврооблигации на този етап. Това не изключва нещо подобно в бъдеще, ако и и когато необходимата законова и политическа рамка за това съществува.

Изграждането на тази рамка ще отнеме време. Меркел просто не може да накара нещата да се случват бързо, като се има предвид натиска, на който е подложена от страна на избирателите си, да избягва да финансира цялата Еврозона. В скорошно проучване на ARD става ясно, че 78% от хората или нямат голямо доверие, или пък въобще нямат доверие в управлението на по време на кризата в Еврозоната.

На този етап Меркел просто не разполага с политически капитал, за да спечели подкрепа за Еврооблигации и срещата й с френския президент Никола Саркози през миналата седмица беше ясен знак за това. Приказките за икономическо управление и постепенен процес, започващ с намаляване на дефицитите, може да е просто опит за печелене на време.

Пазарната волатилност и опасенията около европейската банкова система напоследък показват, че пазарът може да не даде на Меркел и нейните колеги още много време, което предизвиква паралели с дилемата на Ханк Полсън от 2008 г.

Ако се сблъска със сериозна криза, като фалитът на голяма европейска банка, например, което в никакъв случай не е сигурно, но определено не е и невъзможно, Меркел може да бъде принудена да действа, за да запази цялостта на Еврозоната.

Подобно на Полсън през есента на 2008 г., прокарването на тактиката от типа „шок и ужас" на домашна сцена, би била доста по-лесна в условията на сериозна криза.

Последствията от някаква голяма криза за пазара и световната икономика е невъзможно да бъдат предсказани, ако изобщо се стигне до подобно развитие. Ако пазарът обаче иска еврооблигации, може би ще трябва да свикне с идеята, че само почти катастрофа ще осигури на Меркел подкрепа, за да вземе подобно решение.