Министерствата масово крият от обществото какви заплати получават членовете на бордовете на държавните фирми, показа проучване на "Труд".

В началото на август т. г. редакцията ни изпрати заявления за достъп до обществена информация до министерствата с въпрос кои са членовете на управителни и контролни съвети на дружествата с държавно участие и какви заплати е получавал всеки един от тях през 2010 г. и през първите 8 месеца на 2011 г.

Получихме информация обаче само за управниците и техните възнаграждения на четири държавни предприятия - три от системата на просветата и едно, подчинено на спортното министерство.

Повод за запитването ни беше скандалното правителствено решение, прокарано от строителното и транспортното министерство, член на борд да участва в повече от един управителен съвет. По този начин се създаваше възможност неясен кръг от хора да влязат в управлението на огромен брой държавни фирми, за което да получават космически възнаграждение. Щом разбра от медиите какво всъщност е одобрил, премиерът Бойко Борисов отмени документа.

В срок отговориха и две ведомства, чиито представители в бордове не получават пари, защото са или членове на политическия кабинет на министъра, или служители в администрацията - Министерския съвет и МВР. От екоминистерството съобщиха, че не са принципал на държавни дружества.

Според нормативната уредба право на възнаграждение имат само т. нар. външни бордоваци, които не работят в държавната администрация и са избрани от министъра като експерти да го представляват в съответната фирма. За тяхното назначение не се свиква конкурс, няма и изисквания за ценз и стаж - решението е изцяло по преценка на министъра. Заради това тези топли директорски места от години служат за хранилка на верни хора на управляващата партия.

От социалното министерство ни съобщиха, че техният единствен външен бордовак Енчо Петров, управител на "Русалка" ЕООД - Варна, не е получавал заплата, защото дружеството не е реализирало приходи. Фирмата е регистрирана на спирка "Писател" в морската столица, стопанисва хотел и отдавна е подготвена за приватизация.

Двете министерства, които поискаха един бордовак да участва в повече от една фирма - строителното и транспортното, не благоволиха да ни предоставят никаква информация.От първото ведомство ни казаха, че се нуждаят от повече време, за да съберат информацията, за да вземат съгласието на самите членове на управителни съвети. Но вече един месец от тях няма никакъв отговор. Транспортното ведомство не благоволи да ни изпрати дори отказ. А именно в неговата система (от над стотина фирми) е и Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" (РВД), за заплатите в което се носят легенди от години!

Икономическото ведомство отговори, че може да си получим информацията от търговския регистър. Там обаче не пише кой бордовак е чиновник и кой - външен (съответно получаващ заплата)! Правосъдното министерство ни уведоми единствено, че е препратило искането ни към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", но оттам ни вест, ни кост.

От земеделското министерство ни съобщиха само общоизвестния факт, че заплатите на бордоваците се определят по правилник.

А от военното министерство, което просрочи с две седмици законовия 14-дневен срок за отговор, едва в петък следобед получихме писмо, което ни приканва да платим 36 стотинки с ДДС, за да получим писмена справка с неясно съдържание.

В решението за предоставяне на достъп би трябвало да става ясно каква информация ще бъде дадена - само имената, само заплатите или и двете, например.

Финансовото министерство ни предостави имената на петима негови държавни служители, които участват в управителни органи на дружества.

Сред членовете на политическия кабинет на Симеон Дянков има само един бордовак - Диана Драгнева-Иванова, член на надзора на Българската банка за развитие. Всички те работят без пари в тези фирми.

Други единадесет души - външни за финансите, са назначени от вицепремиера да го представляват в различни дружества. Шефът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов, бивш шеф на кабинета на Дянков, е председател на надзорния съвет на Българската банка за развитие. Бившият съиздател на "Икономедия" Бисер Боев е в "Информационно обслужване". В справката са и тримата нови директори на НДК.

Ведомството на Симеон Дянков обаче отказва да предостави информация за заплатите им, защото това според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс представлява данъчна и осигурителна информация.

Според кодекса тя се предоставя само по искане на президента, главния прокурор, шефовете на НОИ, митниците, ДАНС, на държавната финансова инспекция, на НСИ, на Сметната палата и на комисията за престъпното имущество. Тя може да стане публично достояние и след писменото съгласие на лицето. Вместо да потърси това съгласие, Министерството на финансите отказва да ни предостави данните за възнагражденията.

Според Фани Давидова, юристка от Правния екип на Програма "Достъп до информация", заплатите на бордоваците трябва да са безспорно публична информация.

Тя твърди, че повечето дружества с държавно участие са публичноправни организации по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и не бива да укриват тези данни. Това е така, защото управителните съвети на тези организации се определят от възложител на обществени поръчки, каквито са министерствата, или са обект на управленски контрол от страна на такива възложители. А това е достатъчно според ЗДОИ, за да попадне съответното дружество в светлината на общественото внимание.

В имейл здравното министерство ни отговори, че 46 негови служители са в органи на управление, но в предприятията има и други 131 души външни за системата. Става дума основно за ръководители на различни болници в цялата страна.

Ведомството на д-р Стефан Константинов обаче не ни предостави техните имена и заплати, а само откъс от наредбата, която определя възнагражденията им.

След като премиерът Бойко Борисов нареди всички заплати в държавния сектор да са по-малки от неговата (той бе възмутен от сумите, които получават някои инвазивни кардиолози и директори на болници), сега заплатите на шефове на лечебни заведения не трябва да превишат четирикратния размер на средната заплата в съответната структура и да не са по-големи от 12 минимални заплати (от 270 лева).

Това е достатъчна информация, заявиха от здравното министерство и допълниха, че не ни е необходимо да знаем заплатите на всеки един.

От културното министерство ни посочиха имената на осмина външни бордоваци, но не и техните възнаграждения.

34 803 лв. годишен доход във фирма с печалба 18 736 лева

Може ли шеф на фирма с годишна печалба от 18 736 лева да получи заплата от 34 803 лева? Може, ако фирмата е държавна и се нарича "Образование и наука".

Едноличното акционерно дружество на подчинение на образователния министър е една от четирите фирми, разкрила заплатите на своите бордоваци. От справката става ясно, че изпълнителната директорка Анастасия Бонева е получила през 2010 г. общо 34 803 лв. възнаграждение - през първите три месеца по 3105 лв., през април - 2448 лв., а после до края на годината по 2880 лв. месечно.

Според протокол от заседание на едноличния собственик на капитала от 8 юни 2011 г., сканиран и публикуван в търговския регистър, става ясно, че печалбата на дружеството за 2010 г. възлиза на 18 736 лв.

Други двама членове на борда на "Образование и наука" ЕАД - Самуел Леви и Емилия Коцова, са получили съответно 12 285 лв. и 11 589 лв. годишно за 2010 г.

Тази година Анастасия Бонева продължава да се разписва срещу 2880 лв. месечно и до юли, включително, е взела 20 160 лв. Емилия Коцова излиза в майчинство, а заплатата на Самуел Леви е 1020 лв. месечно.

"Образование и наука" е всъщност печатницата на просветното министерство, където се произвеждат голяма част от учебниците.

Близо два пъти и половина по-голяма печалба има друго предприятие на образователното министерство - "Студентски столове и общежития" (ССО) ЕАД. За финансовата 2010 г. печалбата му е 55 452 лв. и 56 ст., но заплатите на бордоваците в него са по-малки от тези в "Образование и наука". Изпълнителният директор Иван Йонов е получил през цялата 2010 г. възнаграждения на обща стойност 23 775 лв. и 91 ст. Другият член на борда, който получава пари за това - Петър Чаушев, е взел 10 248,99 лв. за 2010 г. За първите седем месеца на 2011 г. Йонов и Чаушев са получили съответно 16 508,60 лв. и 7224,84 лв., става ясно от справката, изготвена от шефката на финансовия отдел на ССО И. Бешкова.

Просветният министър Сергей Игнатов е сменил целия борд на друга своя фирма - "Ученически отдих и спорт" ЕАД, през юли 2010 г. Оттогава до юли 2011 г. шефът Димитър Сичанов е получил 18 763,64 лв., а членовете на съвета на директорите Евгения Алексиева и Венцислав Игнатов - по 9381,82 лв.

Още една държавна фирма предостави на редакцията данни за заплатите на шефовете си - "Академика спорт" от системата на спортното министерство. Тримата членове на борда - Пламен Манолов, Ралица Михайлова и Борис Тодоров, на свое заседание са разгледали заявлението на медията и са му дали достъп до информацията.

И тримата получават по 900 лв. месечно от февруари 2010 до юли 2011 г. Само през януари 2010 г. са се разписали срещу 360 лв., защото тогава са били назначени, и то към края на месеца.

Таванът е 3240 лева

В момента абсолютният таван, който може да получава месечно един член на борд на дружество с държавно участие, е 3240 лв. Той се формира, като минималната работна заплата (270 лв.) се умножи по 12. Този максимум важи само за управленците, имащи право да представляват фирмата.

Обикновените членове на управителни съвети могат да се подписват месечно максимум срещу петкратния размер на минималната работна заплата - 1350 лв.

Преди септември т.г. тези тавани бяха съответно 2880 лв. и 1200 лв., защото минималната работна заплата бе 240 лв.

Реалната заплата на бордоваците се определя по сложна система с бална оценка - всеки получава бална единица, която се умножава по коефициент.

За членовете на съвети на директорите една бална единица е в размер на половин минимална заплата, а за представляващите дружествата - на цяла минимална заплата. Тази единица се умножава по 4, ако фирмата има персонал над 1500. Балната единица се умножава по 2 и се събира с предната сума, ако дружеството увеличава печалбата си. При запазване на печалбата се прибавя само една единица. При стойност на дълготрайните материални активи над 5 млн. лв. балната единица се умножава по 4 и се сумира с останалите.

Пълен хаос с бланките на министерствата

Въпреки че от 2009 г. държавните ведомства трябва да спазват единен образец за оформянето на своите бланки, от отговорите на министерствата до вестник "Труд" стана ясно, че в държавната администрация отново цари пълен хаос при оформянето на кореспонденцията.

През май 2009 г. по предложение на тогавашния министър Николай Василев кабинетът "Станишев" прие постановление за изискванията на институционална идентичност на администрацията. При визитките и изходящата кореспонденция бяха въведени образци, задължителни за всички държавни структури. Оказа се, че днес само 4 министерства - на околната среда и водите, на икономиката, енергетиката и туризма, на земеделието и храните и на регионалното развитие и благоустройството, спазват все още действащите правила. Те повеляват писмата на министерствата да са оформени не с държавния герб, а с елемент от него - лъва с корона.

Днес дори администрацията на Министерския съвет оформя писмата си извън правилата.

Оказа се обаче, че ведомствата все още стриктно прилагат наредба на костовия министър Муравей Радев за нормативните разходи за предоставянето на обществена информация. Според нея данни, качени на компакт диск, струват 5 лева (въпреки че отдавна един такъв диск не струва толкова). Някои министерства като културното начисляват ДДС върху сумата (1 лв.), други пишат фактури, като включват ДДС в петте лева (4.17 лв. плюс 0.83 лв. ДДС), а трети, като финансовото министерство, не начисляват данък, защото приемат парите като такса, въпреки че те не са такава.

Източник: в. Труд