Силвио Берлускони никога не се е притеснявал да демонстрира шумно безбройните си постижения.

Но фактът, че правителството му е първото, неуспяло да получи одобрение за държавния бюджет, е нещо, с което дори експертът шоумен не би могъл да се похвали, пише в редакционна статия британският в. "Файненшъл таймс" , съобщи БТА.

Италианското дясноцентристко правителство на Берлускони е изправено пред съдбоносен вот на доверие в парламента днес, предава и АФП, цитирана от Фокус. По-рано Берлускони предупреди, че многобройните критици, които се опитват да го отстранят от властта, може да предизвикат финансов хаос.

Очаква се, че коалицията на Берлускони ще оцелее след вота, но разликата между гласовете в подкрепа и против ще бъде малка. Слабо вероятно е и тя да сложи край на междуособиците, които разтърсват правителството от седмици на фона на икономически предизвикателства.

„Няма алтернатива на това правителство", заяви 75-годишният премиер пред парламента. Той заяви, че опозицията е обединена единствено от своя, по думите му, „антиберлусконизъм".

Депутатите от опозицията напуснаха пленарната зала по време на речта. „Италианският премиер Силвио Берлускони е поставил страната на ръба на катастрофа, като повтаря грешките на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи", заяви един от лидерите на опозицията, Антонио Ди Пието.

73-годишният премиер на Италия, който е замесен в серия корупционни и секс скандали, по-рано заяви, че планира да остане на власт до края на мандата си през 2013 година, но „лявата опозиция иска оставката на Берлускони, доверието на италианците към правителството спада, увеличават се протестните демонстрации и растат съмненията, че кабинетът е в състояние да се справи с икономическата криза", съобщава и кореспондентът на БНР в Рим Ирина Стоилова.

Това е второто подобно изпитание за италианския премиер - първото беше през декември 2010 г. Оттогава Берлускони се крепи на магия, придържайки се към класическия парламентарен авантюризъм.

Точно това му умение обаче доведе Италия до политическа безизходица, блокирайки структурните реформи, от каквито страната отчаяно се нуждае.