Новите стрес тестове могат да провалят 66 от 90-те най-големи европейски банки, на които ще са им нужни до 220 млрд. евро допълнителен капитал. Но самите финансови институции са против обявения от властите план за рекапитализация - привличането на капитал в сегашната ситуация е неизгодно,заради срива на котировките и липсата на доверие. Вместо това те смятат да намалят размера на активите в баланса си, с което да осигурят нужния капитал.

Акциите на европейските банки се търгуват днес на 60% от балансовата им стойност.

„Защо трябва да ни задължават да привличаме капитал при такива ниски котировки?", цитират от Financial Times анонимен шеф на банка от еврозоната.

От Deutsche Bank ще сторят всичко, което е по силите им, за да избегнат принудителната рекапитализация, заяви вчера генералният директор Йозеф Акерман, добавяйки, че банката разполага с достатъчно средства, за да се справи с кризата със собствени сили.

Нещо повече, банкерите са скептични, че частните инвеститори ще се осмелят да купят акциите им, което би било равносилно да хвърлят пари в бушуващия огън на дълговата криза.

Европейските власти обаче клонят към това, че банковият сектор се нуждае от рекапитализация. По данни на медиите, Европейската банкова асоциация смята да проведе нови стрес тестове - коефициентът на капиталова адекватност от първи ред трябва да е в рамките на 9%, след отписването на стойност от държавни ценни книжа на проблемните страни до техните пазарни нива.

През юлските стрес тестове, на които не издържаха осем банки с дефицит на капитал от 2.5 млрд. евро, прагът бе далеч по-нисък на 5%. Банките ще разполагат с шест до девет месеца, за да привлекат собственоръчно капитал, след което с въпроса ще се заемат властите на европейските държави или EFSF.

Аналитиците на Credit Suisse пресметнаха, че 66 европейски банки няма да издържат стрес-тестовете по новата схема, като нуждата от капитал ще бъде до 220 млрд. евро. „Ние бихме разгледали рекапитализацията на банките като стъпка в правилна посока", посочи аналитикът на банката Карла Антунес-Силва. Експертът се притеснява, че за реализацията на мерките е нужно повече време, отколкото всички си мислят.

Пред най-голям недостиг могат да се изправят Royal Bank of Scotland, Deutsche Bank и BNP Paribas (общо 47 млрд. евро). По 13 млрд. евро ще трябва да привлекат Societe Generale и Barclays.

Трябва да се каже, че засега няма пълна яснота по въпроса за потенциалната нужда на банките от капитал. Например, аналитикът на банката Espirito Santo не изключва, че дефицитът може да достигне гигантски размери - 413 млрд. евро. Аналитиците на Citigroup пресметнаха по сходна на Credit Suisse методология, че за да се гарантира капиталова адекватност от 7-9% ще са нужни между 64 и 216 млрд. евро съответно. „В очакване сме на масирана употреба на публични средства", посочиха аналитици на Citi.

Банките като цяло не са против идеята за увеличаване на капиталовата адекватност, но предлагат това да се осигури чрез съкращения в балансите, което също следва да завиши този показател. Например френските BNP Paribas и Societe Generale вече обявиха своите планове за продажбата на активи за общо 150 млрд. евро. Тази седмица се разбра дори, че катарският инвестиционен фонд Precision Capital смята да купи частната люксембургска банка KBL, която е дъщерна на белгийската банкова група KBC, за 1.05 млрд. евро.

Но аналитиците не смятат, че това е реално алтернативата. „Активите могат да се продадат и на загуба и това ще доведе до още по-голямо намаление на капитала", каза пред РБК daily аналитикът на Barclays Томас Харджис. Той смята, че разпродажбата на активи може да свие банковото кредитиране, от което на 80% зависи финансирането на европейските компании, а това ще има отрицателни последици за цялата икономика.

„Банките са против рекапитализацията, защото могат да получат средства само от правителствата. А това означава по-голям държавен контрол и ограничения", подчерта Харджис.