Изборите вече съвсем наближиха, а след тях се задава нова тема, която ще превземе общественото пространство поне за месец - Бюджет 2012. През последните години около бюджета винаги беше напечено. Помним споровете за харчовете и дефицита от 2009 г.; ревизията на Бюджет 2010 - свитите приходи и съкращенията; безкрайните спорове около Бюджет 2011 - за пенсионната реформа и частичната национализация на лични партиди, за резерва на здравната каса и скъсаните споразумения с лекарите. Все теми, които сериозно нажежиха общественото пространство. На фона на всичко това обсъжданията около Бюджет 2012 се очертават по-спокойни.

Причините за това са няколко, като основната е, че правителството вече преполови мандата си, тоест едва ли ни очакват някакви изненади. По всичко личи, че Бюджет 2012 ще прилича много на тазгодишния бюджет - няма да има покачване на пенсии и заплати в бюджетната сфера; сложните теми, като здравеопазване и пенсии, ще бъдат по-малко отворени за дебат и по-скоро оставени на статуквото; ще се търси някакво стабилизиране в текущата рамка, без да се стига до т. нар. непопулярни решения (т.е. реформи). Подобен подход може и да означава по-спокойни последни месеци на годината, но също така наслоява отложени проблеми и пропуснати възможности.

Фискалната позиция на страната най-вероятно ще остане стабилна, като заложеният дефицит за 2012 г. се очертава до 1.5% от БВП - т.е. около 1.2 млрд. лв., които ни разделят от балансирания бюджет. Вече се прокрадна информацията, че може и да се заложи по-нисък дефицит (примерно 1% от БВП), но официални разчети ще видим след изборите. В тази посока обаче трябва сериозно да се помисли. Плановете за поетапното свиване на дефицита бяха правени при доста по-положителн очаквания за развитието на световната икономика и сценарии за постепенно възстановяване без повече трусове.

Сега виждаме, че ситуацията е различна. Проблемите в Европа се задълбочават, а новите трусове са почти неизбежни. От тази гледна точка трябва да се действа превантивно, тоест да се подготвим за евентуални проблеми. Наличието на буфери в бюджета като отделно перо е един от начините, но другият буфер следва да бъде самата фискална позиция на страната. Балансирането на Бюджет 2012 означава не само стабилност и доверие в страната, но и подготовка за евентуални отрицателни сценарии в глабалната икономика. През 2009 и 2010 г. вече видяхме как едно забавяне на икономиката може да срине бюджета. Точно в такава ситуация е хубаво да си подготвен - с буфери в бюджета и с балансирана фискална позиция.

По отношение на приходите почти не се предвиждат промени - запазват се основните данъчни ставки, като ще има увеличение при някои акцизи и евентуално ще се появи нов данък върху хазарта (онлайн залаганията). Почти сигурно ще бъдат заложени и повече европейски средства. Това открива възможности за някои данъчни облекчения, които допълнително да стимулират възстановяването през следващата година. Всъщност, от забавянето на икономиката ни през 2009 г. до момента на практика няма мерки в посока на по-ниски данъци.

Докато преките данъци бяха запазени на ниски равнища, бремето върху труда се увеличи чрез неколкократното административно увеличение на осигурителните прагове. Ефектът от това се вижда ясно, като приходите в НОИ тази година са далеч от очакваните, а нови работни места почти не се създават. Подобен пример бе и увеличеният акциз върху цигарите - по-високият акциз доведе до контрабанда и изоставане в приходите. Покачването на някои данъци през последните години не сработи, така че е крайно време да погледнем към алтернативата.

Ниската заетост и липсата на нови работни места са водещите проблеми пред страната ни. Облагането на труда следва да отговори на тези проблеми и да е адекватно на реалностите. По-ниската данъчно-осигурителна тежест, било чрез по-ниски осигуровки или осигурителни прагове, е стъпка, която може да стимулира заетостта. Административното хокане на сивата икономика и четенето на морал на работници и работодатели не е работещата политика.

Други мерки по отношение на данъците могат да бъдат намалението на данъка върху едноличните търговци (от 15 на 10%) и премахването на данъка върху дивидентите (сега 5%) и данъка върху реинвестираната печалба. Бюджетният ефект от тези мерки може да бъде почти напълно компенсиран чрез преосмислянето на много от съществуващите данъчни преференции.

По-ниското ДДС върху туризма, различните случаи на преотстъпване на корпоративен данък и намаляване на подоходен данък са все преференции, които са от полза на различни сектори или групи от обществото, но се в ущърб на всички останали. По-ниските данъци за едни означават, че всички останали трябва да платят разликата и да попълнят хазната вместо тях. Истина е, че проблемът с данъчните преференции вече беше адресиран в предходните бюджети, но премахването на изкривяванията и специалните режими в данъчните закони следва да продължи и през следващата година.

По отношение на разходите винаги има много напрежение и нищо чудно отново да видим най-различни форми на протест и натиск за повече средства в отделните сектори. Всъщност, още отсега започна противопоставянето на отделните сектори, като усилено се говори за по-малко пари за сигурност и повече пари за култура, спорт, образование и наука. Това противопоставяне на различните сектори обаче звучи твърде опростено и генерира недоволство.

Ясно е, че сектор сигурност може да бъде много по-ефективен и е крайно време да бъде оптимизиран. Това е секторът, където съкращения не бяха направени през предходните години, а резултатите не са налице - нито по отношение на някаква материална осигуреност на полицията, нито по отношение на повече сигурност. Реформите в МВР не могат вечно да се отлагат, особено когато бюджетът за поредна година се очертава да е на минус.

Парите на българските данъкоплатци обаче не може просто да се пренасочват от един сектор в друг, а следва да се харчат по програми и да се търси конкретен резултат. В коя точно програма на културата, спорта, образованието и науката ще бъдат похарчени повече средства? Какъв ще бъде постигнатия резултат? Това са въпросите, които не бива да бъдат подминавани. Ако например ще даваме повече пари на БАН, следва да попитаме какво се случи с реформата там и запази ли се статуквото?

Ако ще даваме пари за спорт, какви ще бъдат постигнатите резултати? Ако ще строим музеи в столицата, то следва да попитаме сега ли е моментът за това и няма ли алтернативи? Тоест, за всеки харч си има алтернативи и всеки харч следва да постига конкретни резултати, а не да се прави просто, защото така или иначе сме събрали или заложили някакви средства. Нещо повече, във всеки един от посочените примери начините за финансиране не се изчерпват с държавата.

Често чуваме идеята, че държавата трябва да харчи в тези и други сектори, за да генерира търсене, което да стимулира икономиката. Е, харченето го наблюдаваме вече трета година, но резултатът липсва. За последните три години държавата направи дефицити за над 5 млрд. лв., но търсенето не бе стимулирано. Правенето на безсмислени харчове не стимулира никакво търсене, а просто прахосва едни пари. Свиването на държавните харчове означава повече пари в джобовете на хората, които сами да решават как да посрещат своите нужди. Ето това е истинско търсене - търсене, генерирано от самите хора, а не от администрацията.

Автор: Петър Ганев, Седмичен бюлетин на ИПИ