Събирането и изхвърлянето на битови отпадъци е най-поскъпналата стока или услуга у нас от 1995 г. насам. Това показват изчисления на Националния статистически институт, обработени от "24 часа". Цената на боклука е скочила с рекордните 21 017.54% през последните 16 г.

В топ 3 по поскъпване у нас в годините на демокрация са две други услуги. Цените на застраховките за коли са вдигнати с 20 302.98 на сто, а канализационните услуги и тези за пречистване на водата са скочили с 19 982.18%.

Въпреки че мнозина усещат скъпотията по цените на храните, те са най-малко увеличени особено в сравнение с услугите на монополите. Например водоснабдяването е поскъпнало със 17 846.5%, парното - с 16 029.54 на сто, а токът - с 14 589.92%. Увеличението на течните горива - бензин и дизел, е с 18 522.79%.

От хранителните стоки най-голям е скокът на хляба и зърнените изделия, но той е двойно по-малък от този на монополните услуги - със 7525%. Това е малко повече от официалната инфлация от 1995 г. насам, която е 6272.03 на сто.

Сред най-поскъпналите стоки са и цигарите и алкохолът - съответно с 18 944.52 и 15 884.09 на сто.

Голям скок има и при посещението на лекар или училище. Услугите на докторите са поскъпнали със 17 168.21%, а образованието - с 14 279.64%.

Всъщност сравнението на цените отпреди 1998 г. и сега е условно. Причините са хиперинфлацията и последвалата я деноминация на лева. Това доведе до инфлация в хиляди проценти. Ако се изчисли поскъпването от май 1990 г. до септември 2011 г., се получават умопомрачителните 422 303.3% инфлация. С други думи, стоките и услугите са скочили 4223 пъти.

Доста по-реална представа за увеличението на цените обаче дават сравненията след въвеждането на валутния борд през 1998 г. Оттогава досега поскъпването на живота е със 109 на сто. С други думи, усреднено, всичко е скочило двойно в последните 13 години.

По данни на статистиката от 2005 г. обаче има промяна сред най-поскъпналите стоки и услуги. Първото място вече заемат цигарите със скок от 216.08% за 6 г. Второто е за бижутата и часовниците - със 165.07 на сто. Поскъпването при тях е особено осезателно през последната година след рекорните котировки на златото и среброто.

Застраховките за колите пък са качили още 117 на сто върху цената си, а захарта - 93 процента. За последните 6 г. инфлацията у нас е 41.2%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени.

От 2005 г. насам има и стоки, които не само не са поскъпнали, но дори драстично са поевтинели. Например обикновените телефони и факс апаратите вече са с 56% по-ниски цени, а компютрите - с 26 на сто. Поевтинели са телевизорите, касетофоните, DVD-тата и изобщо всички апарати за приемане, записване и възпроизвеждане на звук и образ. Спад има и в цените на фотографската техника, съобщенията и автомобилите. Според данните на НСИ леките коли са поевтинели с 9.18% през последните 6 години.

Въпреки големите сезонни колебания на цените на зеленчуците се оказва, че и те сега са по-достъпни за потребителите, отколкото през 2005 г. Поевтиняването им е с малко над 3 на сто.

Парното при соца равно на 67 хляба, сега - на 136

С 14 589.92% е поскъпнал токът у нас през последните 16 г., показват данните на статистиката. Заради хиперинфлацията и деноминацията на лева обаче е трудно сравнението чрез цената. Затова "24 часа" изчисли поскъпването на еленергията и парното през хляба по подобие на т.нар. индекс "Биг Мак", по който се правят класации за покупателната способност на страните.

До 10 ноември 1989 г. цената на киловатчас ток беше едва 4.5 ст. за дневната тарифа и 2 ст. за нощната. Те бяха еднакви за цялата страна. 22 години по-късно вече тарифите са различни за Западна, Североизточна и Югоизточна България. Те са между 17.32 и 18.50 ст. за киловатчас. Номиналното поскъпване е 4 пъти. При средно месечно потребление от 150 киловата излиза, че при социализма сметката е била 6.75 лв., а сега е 27 лв.

Цената на масовия бял хляб пък преди 10 ноември беше 30 ст., а в момента е около 1.10 лв.

Така изчисленията показват, че за плащане на фактурата за ток при соца е отивала равностойността на 22 хляба и половина. Сега "цената" е 24 самуна и половина. Т.е. реалното поскъпване на тока е с 2 хляба.

Не така обаче стоят нещата с парното. При соца средно давахме по около 20 лв. за отоплението на апартамент, и то "на пълна мощност". Т.е. цената е равна на 67 хляба. Сега при средна сметка от 150 лв. се получават 136 хляба, или поскъпването е двойно в сравнение с 1989 г.

699 лв. е средната заплата у нас през второто тримесечие на 2011 г. Преди 22 години месечно работниците са вземали по 274 лв. Пак при изчисления с цената на хляба се получава, че с една заплата преди 10 ноември е можело да се купят 913 самуна, докато сега само 635. Подобно е положението и при сметките с други стоки - например киселото мляко.

Захар и бижута с най-голям ръст през 2011 г.

Захарта, бижутата и часовниците са най-поскъпналите стоки у нас от началото на годината. От НСИ са сметнали, че с 27.8% са скочили захарта, сладките и шоколадовите изделия, а с 25.7 на сто нагоре са цените на бижутата.

С двуцифрена инфлация от началото на 2011 г. са и лекарските и стоматологичните услуги. При тях поскъпването е съответно с 21.2 и 12.9 на сто.

Рязък скок от над 12% отбелязват и цените на болничните услуги, става ясно още от данните на НСИ. Ветеринарните услуги от началото на годината пък са с около 5 на сто по-скъпи.

Инфлацията през септември спрямо август обаче е нула, а на годишна база пада до 3.3%, съобщи още статистиката. Това е най-ниското ниво на поскъпването на живота от 13 месеца насам. За последно по-малка инфлация е имало през август 2010 г. - 2.7 на сто.

Годишна инфлация от 3.3% е по-ниска и от правителствената прогноза за 2011 г., заложена в бюджета. Причината за свиването й е, че през последните 2 месеца не само че няма поскъпване, но дори през август беше отчетена дефлация от 0.3 на сто. Така от началото на годината инфлацията е едва 1.5 процента.

НСИ смята инфлацията по цените на 568 стоки

Потребителската кошница от стоки и услуги, която Националният статистически институт използва, за да изчисли индекса на потребителските цени и чрез него да пресметне процента на инфлация, се състои от 568 стоки и услуги. За всяка една - например хляб, мляко, билет за кино, бензин, се изчислява средна цена за месеца и средна цена за предходната година. Общият индекс на потребителските цени се смята като средно претеглена от промените при всичките 568 стоки, наблюдавани в над 5000 търговски обекта в областните градове.

Процентът на инфлация обаче не зависи само от това как се променят цените на стоките и услугите. Друг важен фактор са т.нар. тегла. Те определят дела (всъщност важността) на различните стоки и услуги в потребителската кошница и оттам и влиянието на изменението на техните цени върху общата промяна на цените, т.е. върху процента на инфлация.

Теглата, използвани от Националния статистически институт за изчисляване на индексите на цените (процента на инфлация), се определят от данните от изследването на домакинските бюджети. Те се отнасят за средностатистическия потребител и като такива отразяват структурата на потребление на едно средностатистическо българско домакинство.

Средностатистически потребител обаче съществува само теоретично. По тази причина официално изчислената инфлация може да се различава от личната. Например ако не пушите, личното ви потребление няма да включва разходи за тютюневи изделия, които са част от кошницата, използвана за пресмятане на официалния процент на инфлация.

Работим 47 минути, за да купим 1 л бира

Българинът трябва да работи 47 минути, за да може да си купи 1 литър бира от магазина, показват сметки в доклад на "Ърнст енд Янг" за пивоварната индустрия. В същото време на средностатистическия европеец са му нужни само 8 минути труд, за да си позволи двете бутилки.

Румънците трябва да се трудят 30 минути за литър бира, а словенците - 15 минути.

България е на 18-о място в Европа по пиене на бира с 67-70 литра годишна консумация на човек от населението. В първата тройка са Чехия Германия и Австрия.