Казват, че работохолизмът е болестта на съвременния професионалист. Училището по икономика в Руан, Франция, разби част от познатите митове за работата, заявявайки точно обратното- не работохолиците са тези, които страдат най-много- а работягите:

Да си работохолик е лошо, нали?

Погрешно. Френското проучване разкри, че работохолизмът не е само признак на липса на любов в детството, лична неудовлетвореност, семейни проблеми, невротични шефове... Дълго насажданият мит за хората, които се застояват на работа, не разкрива обратната страна на медала. Работохолиците са най-често пределно мотивирани. И не- повечето от тях не работят, нанасяйки вреда на физическото и психическото си здраве. Напротив- повечето работохолици се чувстват ценени в работата си и доволни от постиженията си, като при тях стресът се превръща в положителен мотиватор, който ги прави енергични и мобилизирани.

Къде е разликата между това да работиш повече и да си работохолик?

Има една тънка червена линия между това да работиш много и да си работохолик. Много хора работят до скъсване под влияние на външен негативен фактор като „трябват ми парите“, „страх ме е от уволнение“, „шефът ми е гадняр“, „всички го правят“. Явлението е особено силно в САЩ, където най-много хора в света работят извънредно. В САЩ повече от 67% от работещите имат или втора работа или друг страничен начин за осигуряване на доходи.

Всичко е въпрос на баланс, твърдят авторите на изследването и настояват, че балансът между професионалния и личния живот на работохолиците е добре, то балансът при техните колеги може и да се нуждае от промяна.

И така къде сте вие?

Понякога е трудно да определите дали мотивацията ви за работа се дължи на вътрешно желание или на външен фактор. Спомнете си- последният път, когато останахте до късно на работа, каква беше причината. И ако оставате през уикенда- защо?

Физическият дискомфорт, безсъние, главоболие също са червена лампичка за това, че имате проблем и той трябва да бъде решен.

Възможностите на всеки са индивидуални, припомнят изследователите, и колкото и неясна да е границата между работата и живота извън нея, тя е важна, защото от нея зависи колко ще сте пълноценен ще сте и на двете места.

Затова потърсете личния си баланс и се грижете еднакво за психическото, физическото и финансовото си здраве.