Анализаторите коментират различни сценарии, но от всички става ясно, че цената на отказа от еврото е твърде висока. Каквото и да се случи, ясно е, че дните на евтиното кафе завинаги са останали в миналото, пише в коментар на испанския вестник „Ел Паис”, цитиран от Фокус.

Дълго време рухването на еврозоната бе смятано за невъзможно, дори и от тези, които критикуваха начина, по който еврото бе създадено. Но дълговата криза и мерките, предприети от европейските лидери, промениха това виждане. В началото на ноември френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел показаха вратата на Гърция и поставиха Италия под наблюдение.

Холандската ING Bank прогнозира девалвация при връщането към националните валути. Според нея връщането на песетата, драхмата или лирата може да ги обезцени с 40-80% спрямо еврото. Португалската валута и тази на Испания биха се обезценили с цели 50%, а новата гръцка драхма - с до 80%. Валутите на Австрия, Финландия, Люксембург и Холандия биха загубили "само" около 7.5% от своята стойност, докато новите валути на Белгия и Франция биха се обезценили с около 15%, прогнозират от ING при най-лош сценарий за разпад на еврозоната.

Според ING Bank италианската валута ще се обезцени при такъв сценарий с около 25% спрямо германската нова марка.

Според Стефан Део от Ю Би Ес подобна стъпка би била „катастрофален сценарий”.

„Когато бе създадено еврото, процесът отне много години на внимателно планиране, нямаше внезапни обезценки и преоценки, които да пречат на икономическите отношения във валутната зона, допълва и президентът на Fulcrum Asset Management Гавин Дейвис в статия за "Файненшъл таймс": "Този филм не може да се пусне наопаки. Трудно е да си представим 17-те страни от еврозоната да минат през подреден, траещ десетилетие процес, при който първо ще бъдат върнати националните валути, след това ще им бъде позволено постепенно да се отклоняват една от друга в тесни граници, а след това да се котират свободно".