Комисията за защита на конкуренцията прие насоки относно обмена на информация между конкуренти. С тях КЗК цели да даде повече яснота на предприятията и на техните сдружения относно същността, формите и ефекта от обмена на информация от гледна точка на правото на конкуренцията. Към насоките е приложен и списък (т. нар. „black list“) с конкретни примери за забранен обмен на информация, представляващ нарушение по чл. 15 от ЗЗК или чл.101 от Договора за функционирането на ЕС.

В документа са очертани основните характеристики на най-често обменяната информация, белезите на забранения обмен на информация и особеностите на пазара, при които обменът на информация между конкуренти може да доведе до нарушаване или ограничаване на конкуренцията. Като информация, чиито обмен може да се счита за забранен, е посочена стратегическата или чувствителната търговска информация, която може да бъде свързана с цени (прилагани цени, отстъпки, увеличения, намаления, формули и модели за ценообразуване), клиенти или потребители, производствени разходи, капацитет, произведени количества, реализирани обороти, приходи от продажби, качество на продукция, маркетингови планове, поети рискове, инвестиции, технологии, нововъведения и други.

Комисията сочи още, че дори и да е налице публична достъпност до определени данни (напр. информация, публикувана от секторни регулаторни органи при осъществяване на определени надзорни функции на съответния пазар), то това не изключва съществуването на забранен обмен на информация, която няма самостоятелно значение, а само доразвива или пояснява публично достъпната. Допълнително обменените данни, използвани заедно с публичната информация, могат да представляват като цяло стратегическа търговска информация, чийто обмен между конкуренти може да се счете за забранено поведение.

КЗК разглежда подробно особеностите на забранения обмен на информация, като пазарно покритие, честота, публичност и др., пазарните характеристики, които го благоприятстват, както и условията за освобождаването му от забраната.

В Насоките са посочени конкретни примери на забранен обмен на информация, установени в практиката на Комисията за защита на конкуренцията, Европейската комисия и други национални органи по конкуренция на държавите членки на Европейския съюз.