Преди време ви представихме десет кътчета на нашата планета, които не приличат на нищо познато. Нека видим още няколко места, които показват, че научната фантастика не разчита само на въображението:

1. Пещерата на Тръстиковата флейта, Китай.

Хилядолетия са били необходими, за да се извае този пейзаж от сталактити в Пещерата на Тръстиковата флейта в Гуилин, Китай. Тази карстова пещера достига до дълбочина 240 метра и всъщност се състои от няколко пещери и подземни галерии. За съжаление нейното синьо сияние се разкрива само при определени обстоятелства- след продължителни дъждове, които отмиват слоеве почви и позволяват на светлината да проникне и да създаде това невероятно зрелище.

2. Пещерата Найка, Мексико.

Открита в началото на 21 век от миньори, копаещи галерия в сребърна мина, тази пещера в Северно Мексико крие най-богатата колекция от кристала селенит в света. Най-големият къс е дълъг 11 м, тежи 55 тона и е на възраст 500 000 години. Посещението на Найка е почти невъзможно- температурата в нея е 60 градуса, влагата-100%. При това учените имат едва няколко години, за да я проучат- скоро съседната мина ще бъде изчерпана, помпите ще спрат и цялата тази красота ще потъне под вода.

3. Национален парк Гарахонай, Испания.

Националният парк Гарахонай в Испания се намира в средата на остров Гомера и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство. Целият район е покрит от обичащи влага растения, стотици потоци и извори. Според учените това място най-точно ни показва как е изглеждала цяла Европа през терциера.

4. Структурата Ришат, Мавритания.

Наричана я Окото на Африка и тази структура може да бъде видяна в целия си блясък само от въздуха. Всъщност това е начинът, по който е открита- при космически полет през 1965 г., американски астронавти от совалката Джемини забелязват странната структура. Проучвания прави Френския географски институт, който издига тезата, че тя е възникнала от удар на метеорит. В наши дни канадски експерти отхвърлят тезата, твърдейки че имаме пример на уникално съвместно действие на вулканична дейност, влага и ерозия.

5. Пясъчните дюни в Мараньенсес, Бразилия.

Пустиня насред лагуните! Всъщност тези бели пясъци се редуват със сини лагуни и се намират съвсем близо до Амазонка. Просто пейзажът е плод на специфичен феномен- водата от дъждовете се стича по склоновете на дюните и събира между тях в многобройни езерца.