През последните дни чрез медиите тече разгорещен дебат за парите от Сребърния фонд. Министърът на финансите Симеон Дянков изказа идеята за по-активно управление на средствата във фонда, наброяващи около 1.8 млрд. лв.

Тази идея на Дянков е породена от факта, че правителството изчерпа всички останали резерви, включително и на НЗОК, а предстоят сериозни плащания по външния дълг в началото на 2013 г., както и покриване на заложения бюджетен дефицит за тази година. Ситуацията за финансовия министър може да се утежни и при по-малък ръст на икономиката, отколкото е заложен в бюджета.

Основната идея на Симеон Дянков е парите от Сребърния фонд да бъдат използване за финансиране на тези плащания чрез покупка на Държавни ценни книжа (ДЦК).

В същото време политици, че дори и БНБ, се изказаха против тази идея. Най-остри бяха критиките от страна на НДСВ, на които Дянков отвърна, че са породени от желанието им за прибиране на комисионни при пласиране на външен дълг (както се е било случило при сделката за дълга на Милен Велчев).

Като изключим политическите и финансови интереси, нека разгледаме плюсовете и минусите при двата варианта:

Плюсове

В подкрепа на идеята на Симеон Дянков може да се изтъкнат два основни довода. Първо, използването на част от средствата на Сребърния фонд за финансиране на плащанията по външния дълг ще струва много по-малко на България, отколкото излизането на международните пазари. Лихвите ще бъдат значително по-ниски, както и няма да има разходи за комисионни по емисиите.

Вторият позитив в случая е от гледна точка на доходността на Сребърния фонд. В момента парите са на депозит в БНБ при лихви, клонящи към 0%. В същото време обаче официалната инфлация е около 3-4%, което води до загуби на година от 50-60 млн. лв. Ако се погледнат обаче храни и горива, сумата вече е драстично по-висока.

Минуси

Негативите от използването на парите за покупка на български ДЦК са също основно два. От гледна точка на риск, инвестирането в облигации на собствената ни държава води до заплаха тези средства просто да се стопят при влошаване на икономическата ситуация.

Вторият основен негатив е свързан с доверието във финансовото състояние на България. Чрез използването на тези средства, фискалният резерв ще намалее, който е гарант за стабилността на валутния борд. Това може да доведе и до негативни оценки от страна на рейтинговите агенции за страната, което допълнително ще утежни евентуално външно финансиране, ако се наложи такова.

Автор: Павлин Петков