През 2009 година България е имала най-голям сив сектор в ЕС, се посочва в изследване за събираемостта на данъците в Общността, направено по поръчка на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент от Тax Research UK.

Върху едно от три евро у нас не се плащат данъци, се допълва в проучването, обявиха от офиса на евродепутата Ивайло Калфин, цитирани от БТА.

Общо 12.7 милиарда евро през 2009 г. или 35.3 на сто от общия продукт на българската икономика не са били обложени. Така бюджетът е бил ощетен с 3.7 милиарда евро, което е било повече от достатъчно да се запълни дефицита в публичните финанси за 2009 г. от 2.3 милиарда.

Докладът показва, че ако България се справи със сивия сектор, тя би била в състояние за 3 години да изплати целия си държавен дълг, се допълва в съобщението.

След България се нареждат Румъния с дял на сивата икономика от 32.6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и Литва с 32 на сто. Средните нива в ЕС са 22 на сто от БВП на съюза. Най-добре събират данъците в Люксембург и Австрия, където над 90 на сто от дължимите суми отиват в хазната.

Депутатите социалисти публикуваха изследването в навечерието на започващата днес в Брюксел среща на върха на ЕС в Брюксел, за да призоват европейските лидери да се ангажират с намаляване на процента на неплащане на данъци наполовина до 2020 година. В момента в ЕС всяка година се губят 1 трилион евро от неплащане и укриване на данъци. Ако ЕС успее да свие с 50 на сто размера на сивия сектор, ще се освободят средства за възстановяването на инвестиционния капитал до нивата отпреди кризата, твърдят социалистите. Според тях това би позволило да се увеличат бюджетните приходи, без да се налага увеличаване на данъците.

"Пари в ЕС има, просто те не отиват там, където от тях има най-голяма нужда - за инвестиции и за хората в нужда", коментира председателят на групата на социалистите в Европейския парламент Ханес Свобода. Анализът показва, че най-ниска е данъчната тежест в Румъния, Ирландия и Словения. България ги следва с 28.9 на сто. Изследването заключва, че ниските данъци не водят до по-голяма събираемост. Не се открива пряка връзка и между размера на данъците и укриването и неплащането им, се заключава в съобщението.