102 012 г.: Същият външен вид, нов език, нови енергийни ресурси, никакви подвизи
Същият външен вид, нов език, нови енергийни ресурси, никакви подвизи извън Слънчевата система – така ще изглежда животът на земляните през 102 012 г.
По принцип хората избягват да правят дългосрочни прогнози, защото бъдещето ги ужасява. Учените доста пъти обещаваха нови вируси, големи астероиди, които се удрят в Земята, свършек на света, климатични промени, които заличават всичко от планетата ни.
През 2008 г. Конференцията за рисковете от глобална катастрофа, състояла се в Оксфорд, прогнозира, че човечеството има само 19% шанс да оцелее до края на 2100 г. Подобен песимизъм според "Ню сайънтист" обаче е погрешен, съобщава БТА.
Според базираната в Сан Франциско фондация "Now Long” първата добра новина е, че след 100 хил. години хората ще са си пак на планетата. Намерени фосили показват, че бозайниците могат да оцеляват 1 млн. години, а някои видове дори два пъти по-дълго.
Така че защо най-интелигентният бозайник хомо сапиенс да не е сред тези способни да оцеляват бозайници. На базата на 200 хил. години човешко съществуване Ричард Кот, астрофизик от университета "Принстън", стига до извода, че ще живеем още 7,5 млн. години.
Катастрофите и бедствията, предизвикани от самите хора (термоядрени войни), нови вируси-убийци, пораждащи пандемии (като четирите през последния век) или изригването на супервулкан (случващо се веднъж на 50 хил. години) могат да нанесат на човечеството сериозни щети, но трудно ще заличат от лицето на Земята 7 млрд. жители, намиращи се във всичките й кътчета, казва експертът.
Най-голямата опасност е гигантски астероид да удари планетата ни (както се е случило най-вероятно преди 65 млн. години, когато са загинали динозаврите). Но според изчисления на НАСА, това няма да предизвика изчезването на цялото земно население.
По-конкретен риск е прегряването на планетата. Ако температурата нарасне с 2 до 10 градуса по Целзий, мегаполиси като Лондон, Токио и Ню Йорк ще бъдат залети от океанските води, цели острови ще се озоват под водата, а тропическите зони ще бъда негодни за обитаване.
Други обаче се станат подходящи за живот. Това са зони, в които климатът днес е суров и са почти недостъпни, райони от Сибир до Антарктика. Тогава част от човечеството ще бъде принудено да се пресели там. Това ще стане през идните 30 хил. години, но човечеството няма да изчезне заради тези климатични промени.
След като стана ясно, че след толкова хилядолетия ще сме все още на Земята, изниква въпросът как ще изглеждаме? В миналото този въпрос звучеше така – ако кроманьонският човек (живял преди 30 хил. години) е обръснат, облечен в модерни дрехи и пуснат в центъра на Ню Йорк, ще успее ли той да разпознае в хората там себе си? Отговорът беше да, според антрополозите.
Сега, ако си представим, че човекът от 2012 г. е телепортиран в 10 2012 г., въпросът е дали той ще успее да разпознае хората и нещата, които ще види тогава? И да, и не. Не, заради роботите, които няма да приличат на човека. Да, защото след толкова хилядолетия човекът няма да има три крака и едно око, а ще си прилича на човека от 2012 г., казва експертът Греъм Лоугън.
Трудности могат да възникнат с комуникацията. Днес не всеки разбира английския език, говорен преди 1000 години. Староанглийският е разбираем само за онези, които са завършили гимназии за древни и класически езици. Същото е в сила и за древногръцкия, и за латинския.
Езиците се развиват по-бързо от хората, които ги говорят. Доказателство за това е решението на Оксфордския речник да добавя по 2500 нови думи на година. Но според лингвиста Марк Пейджъл от университета в Рединг след стотици хиляди години, когато човек каже на английски името си, вероятно хората все ще могат да го разберат.
Иначе според прогнозите в далечното бъдеще хората ще са изчерпали някои ресурси като петрола и природния газ, но ще са открили нови, по-надълбоко в земните недра или на други планети.
След хиляди години хората ще сондират планетите в Слънчевата система, но е малко вероятно да стигнат до по-далечни дестинации. Ще са необходими 115 хил. години например, за да бъде достигната най-близката ярка звезда Алфа Кентавър.
Ето защо е най-вероятно през 102 012 г. земляните да продължат да се чувстват самотни във Вселената, освен ако през това време някои по-еволюирали вселенски видове не дойдат на Земята, за да "открият" хората.