На имотните пазари винаги са се противопоставяли две групи участници с напълно противоположни цели към цените на имотите - купувачи и продавачи. Едните искат да продадат имота си на възможно най-висока цена, другите целят напълно противоположното, да купят имота колкото се може по-евтино.

Въпросът дали имотите са евтини и достъпни става все по-актуален след наблюдаваното поевтиняване на имотите през последните три години. Само за изминалите 12 месеца цените на имотите се понижават средно с 10% в страната ни, което ни поставя на трето сред 34 страни място по най-голям спад.

Дали са евтини имотите ще погледнем от две страни. От една страна, доколко са достъпни те и от друга какъв доход биха носили те, ако се купуват с инвестиционна цел?

Въз основа на първия подход при средна цена на двустайните жилища в столицата от около 720 евро (съгласно офертите продава във водещ сайт за недвижими имоти), двучленно семейство с доход от 800 евро на месец, изплаща едно жилище в столицата от 65 кв. м. за 4.88 години.

И макар времето да се понижава значително (от 6.6 години през октомври 2008 година), следствие на спада в цените на имотите, то съотношението все още е високо.

В нормалните страни коефициент над 5 кара специалистите да твърдят, че жилищата са изключително труднодостъпни за населението, или казано по друг начин сме под тази граница, което отразява значителното подобрение в достъпността на имотите през последните години, следствие на спада в цените.

Друга гледна точка, за да преценим доколко евтини или скъпи са имотите у нас, това е доходността от наем или доходът, който може да се извлече при покупка на имот и отдаването му под наем.

И тук обаче ситуацията е по-скоро в полза на твърдението за „скъпи имоти", като доходността от наем в рамките на 4.5-5% не е особено мотивираща за купувачите, предвид на инфлацията и скъпото кредитиране, които обезсмислят подобна инвестиция с привлечен капитал.

Ниската доходност се предопределя от спада в цените на наемите, с изпреварващи този на цените на имотите темпове.

Трябва да се има в предвид, че в този процент не се отчитат допълнителните разходи, които се правят за поддържане на имота, както и начисляваните такси от брокерите и данъци върху имота.

Срещу всичко това продавачите, надяващи се за по-високи цени могат да се надяват на няколко неща. Ускорено възстановяване на икономиката ни след излизане от кризата, което да доведе до инфлация на актива, след наблюдаваното вече стабилизиране на цените.

Повишението на нивата на наемите, като следствие от по-голямата икономическа активност и ръста на доходите на населението, е друг фактор, който може да преодопределя покупката на недвижими имоти с инвестиционна цел.

В заключение можем да кажем, че покупката на имоти ще продължи да се предопределя в основна част от психологията на хората и желанието им да живеят в собствени жилища, (като предвид на перспективите за повишение на доходите и спада в цените) едва ли ще станем свидетели на драстично подобрение на достъпността им.