Изтъкваха се много причини, за да се обясни финансовата криза от 2008 г., обхванала целия или почти целия свят. Но една теза печели все повече привърженици: неравенството в доходите роди кризата.

Рагурам Раджан, професор по финанси в Университета в Чикаго, бе един от първите, които посочиха с пръст този феномен. През 2010 г. неговият труд Fault Lines защити тезата, според която неравенството в доходите в САЩ от началото на 80-те години е работило почти 30 години, за да породи кризата, от която все още не успяваме да се спасим напълно.

Всичко започва когато, преди около 30 години, разликата в заплащането на американските работници с по-ниско образование и американците, завършили университет, достига рекорд и се превръща в трайна тенденция. Притиснати да решат този проблем, политиците отварят крана на ипотечните кредити.

Втори етап: 1992 г. Правителството понижава капиталовите изисквания за две банкови институции, които не могат да бъдат заобиколени в имотния сектор- Fannie Mae и Freddie Mac. Между 90-те и 2000 г. те са насърчавани от властите да отпускат ипотечни кредити на американските домакинства, включително и на такива, които са "no insurance, no jobs, no assets" (без застраховка, работа и активи). Теренът за бедствието е готов, смята Раджан.

Тези основни принципи от книгата на Раджан припомня The Economist, допълвайки, че това е само описание на ипотечната криза и в никакъв случай обяснение какво бихме могли да направим в случай на други финансови кризи.

Семето обаче е посято. Сред поддръжниците на тази теория са двама изследователи на Международния валутен фонд (МВФ) Майкъл Кумхоф и Ромен Рансиер, които в книгата си „Неравенство, убеждения и криза“ разглеждат не само цитирания вече период 1983-2008, но и времето на Голямата депресия (1920-1929). Те изчисляват, че през 2007 г. най-богатият един процент американци са притежавали 23.5% от доходите, ниво, постигнато за последно... през 1929 г.

Според модела на двамата изследователи тази ситуация се случва, когато инвеститорите се приспособяват към определено ниво на печалба от производството, забавяйки ръста на заплатите и повишавайки по този начин неравенството. За да продължат да потребяват, работниците започват да взимат заеми. „Ключов механизъм, който се илюстрира с бърз ръст на финансовия сектор, е когато високите доходи „рециклират“ допълнителни доходи под формата на заеми за останалата част от населението.

Те позволяват по този начин последните да поддържат потреблението си, поне временно. Но ако домакинствата с ниски и средни доходи нямат перспектива за постепенно възстановяване в краткосрочен план, неизбежно заемите продължават да растат, а с тях и вероятността от криза, която се разпространява върху цялата реална икономика“ , смятат авторите.

Един различен аспект на проблема разглеждат Мариан Бертран и Адер Морс от Университета в Чикаго. „Повишаването на потреблението на най-богатите домакинства, които стават все по-богати, не кара ли и тези с по-малки доходи да потребяват повече?“, питат авторите. За да отговорят на този въпрос, те проучват потреблението на домакинствата между 1980 г. и 2008 г., като вземат предвид и федералното законодателство. Те забелязват, че понякога такава зависимост има, а в случаи като Япония през 90-те напълно отсъства и бързият ръст на доходите на най-богатите е съпътстван със срив на кредитите.

В заключение според The Economist схемата „неравенство в доходите => ръст на кредитите => финансова криза“ е феномен, който трябва да бъде изследван по-подробно, но все още не може да бъде приет за неизменен закон.

Сн.: Минувачи гледат яхтата на Роман Абрамович