Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ЗИД на ЗДФГУДПС).

Прилагането на изключително консервативен подход при управление средствата на фонда за периода от неговото създаване до настоящия момент, изразяващ се в инвестиране на средствата му само под формата на депозити в БНБ, доведе до ниска, но положителна номинална доходност, се казва в съобщението на Министерския съвет.

Отговорното поведение при управлението на публичните средства налага необходимостта да се държи сметка не само за постигането на положителна номинална доходност, а и на реалната.

Част от предложенията целят усъвършенстването на някои инвестиционни регулации, като се въвежда възможността фондът да придобива финансови инструменти, издадени от български емитенти, в това число и от българската държава.

Действащата законова рамка позволява инвестирането на средствата на фонда единствено в чуждестранни активи, с което допълнително се ограничава ликвидността на местната финансова система.

С предложените промени през 2012 г. фондът не може да инвестира повече от 30% от активите си в български държавни ценни книжа, като инвестиционното ограничение се увеличава стъпаловидно за всяка следваща година със стъпка от 10%. Така през 2016 г. и следващите години, фондът не може да инвестира повече от 70% от активите си в български държавни облигации.

При определяне на ограниченията, свързани с рисковите експозиции са следвани европейски практики, утвърдени при управлението на инвестиционни портфейли на държавни резервни пенсионни фондове, към които принадлежи и т. нар. Сребърен фонд. Със законопроекта се въвеждат възможности и за по-гъвкав инвестиционен избор на инструменти с фиксиран доход за сметка на акциите чрез повишаване на лимитите за инвестиране в дългови финансови инструменти. Предложените промени са в съответствие с основните принципи на инвестиране на фонда - надеждност, доходност, ликвидност и диверсификация.

Фондът ще може да инвестира в акции на местния и чужди пазари, ако те кумулативно покриват изискванията да бъдат приети за търговия на регулиран пазар и да са включени в представителен индекс.

За дълговите ценни книжа остава изискването да бъдат с инвестиционен клас рейтинг, присъден от регистрирана или сертифицирана агенция за кредитен рейтинг. За корпоративните дългови инструменти е предвидено и допълнителното изискване да бъдат търгувани на регулиран пазар.

Запазват се забраните за инвестиции в акции и дялове на колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, в недвижимо имущество, включително чрез акции или дялове на предприятия за колективно инвестиране, както и в ценни метали и сертификати върху тях.

По предложение на синдикатите и вследствие на актюерските разчети на НОИ за необходимостта от трансфери, в проекта е предложено удължаване на първоначалния период за трансфер до 2028 година.

"До 30 % от Сребърния фонд ще може да се инвестират в държавни ценни книжа през тази година и този процент плавно ще се увеличава, като през следващата ще е 40%. Парите от фонда ще могат да се използват от 2028 година. Другите промени в закона са такива, каквито първоначално бяха предложени на обсъждане", обясни след заседанието на Министерския съвет финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от БГНЕС.

Той коментира и решението на кабинета от миналата седмица, с което се даде мандат на Министерството на финансите да започне процедура за разглеждане на възможностите за купуване на еврооблигации.

"Процедурата е проста. Изпращат се писма - покани към банки, участвали в пазара на еврооблигации в последните три години. Изпратени са писма към 11 банки, като общо 17 банки са участвали в пазара на еврооблигации в цяла Европа в последните 3 години, но шест от тях първоначално бяха изключени, защото не са имали интерес към българския пазар. 11 са първоначалните кандидати за банка, която ще води еврооблигацията.

Банките трябва да ни пратят техните ценови предложения, на базата на тези първоначални предложения ще изберем 3-4 банки, които ще участват във втори тур, който ще е с продължителност около една седмица. Стремим се да постигнем възможно най-изгодната цена за България. Може би до две седмици вече ще сме избрали 1-2 банки, които да водят еврооблигацията" , заяви Дянков. Страната ни иска еврооблигации от 5 или 7 години.