Проектът за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) създава предпоставки за неравнопоставеност на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията, се казва в становище на Европейската централна банка (ЕЦБ), поискано от финансовия министър Симеон Дянков.

ЕЦБ отбелязва, че законопроектът не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен да се прилага за ценни книжа, емитирани от българското правителство, докато другите дългови ценни книжа изискват такъв рейтинг. Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията.

То поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти. Нещо повече, съгласно законопроекта придобиването на ценни книжа, издадени от българското правителство, се извършва само на първичен пазар.

Пазарът на български държавни ценни книжа е ограничен по размер и ликвидност, отбелязват още от ЕЦБ. Нещо повече, нито един друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар. Инвестирането на значителните средства от Сребърния фонд на пазара на български държавни ценни книжа може да има някои последици за обема и доходността на българските държавни ценни книжа. Следователно, предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа, включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа.

Последица от това е, че насочването на средствата на фонда на първичния пазар на държавни ценни книжа може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни. Това също ще се отрази на доходността на вторичния пазар на български държавни ценни книжа.

Така, ако фондът закупи предвидените обеми изключително на първичния пазар или на вторичния пазар, цените и доходностите на българските държавни ценни книжа няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната.

В допълнение, някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента. Това би ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар.

Съгласно законопроекта, забраната за инвестиране на средствата на фонда в ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България, или издадени от български общини, или от определени други български емитенти, се премахва. В допълнение, до 70 на сто от активите на фонда могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България, задълженията, по които съставляват държавен или държавногарантиран дълг.

По-рано БНБ разпространи безпрецедентно остро критично становище за готвените промени в закона за Сребърния фонд. "Проектът трябва да се оттегли поради съществени рискове за макроикономическата и финансовата стабилност в България", твърди централната банка.

Подобна е и позицията на Комисията за финансов надзор: “Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерство на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК“, се казва в официалната позиция на Комисията за финансов надзор.