“Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерство на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК“, се казва в официалната позиция на Комисията за финансов надзор във връзка с ползването на средствата от Сребърния фонд и потенциални рискове за българската икономика.

От една страна, в качеството си на емитент, Министерството на финансите ще цели постигането на възможно най-ниска доходност при пласиране на нови емисии държавни облигации. От друга страна, в качеството си на управляващ Сребърния фонд, Министерството следва да цели реализирането на по-висока доходност, посочват от комисията.

Инвестирането в български ДЦК на практика ще доведе до приравняване на средствата на Сребърния фонд с първия стълб на пенсионната система, а именно получаването на бъдещите пенсии ще бъде в пряка зависимост от възможностите на държавата да погасява задълженията си.

Възможността за инвестиране на средствата на Сребърния фонд във високорискови активи, включително емитирани от български дружества акции и облигации (които допълнително носят риск от ниската ликвидност на българския капиталов пазар) ще доведе до загуби, които ще подкопаят стабилността на пенсионната система.

„Считаме, че превръщането на Сребърния фонд в кредитор на правителството и използването на средствата му за покриване на бюджетен дефицит за недопустимо“, се казва в официалната позиция.

Инвестирането на средствата на Сребърния фонда, които в момента са относително големи по стойност (1.8 млрд. лв.) с тенденция да нараснат на 2.2 млрд. лв. до април, на българския капиталов пазар, който се характеризира с ниска ликвидност, ще доведе до деформации на ценовите нива при придобиване, съответно продажба на ценните книжа, като и в двата случая отклоненията ще бъдат неблагоприятни за Сребърния фонд и стабилността на бъдещите пенсии на населението, смятат от КФН.

Същевременно вливането на капиталовия пазар на ресурс с такъв размер няма да повиши ликвидността му предвид обстоятелството, че средствата ще бъдат генерирани от един единствен източник. Основните причини за ниската ликвидност на българския капиталов пазар са липсата на достатъчно атрактивни инвестиционни алтернативи и консервативните стратегии на инвеститорите, които предпочитат в условията на световна икономическа криза да се насочат към инвестиции с по-нисък риск, посочват от ведомството на Стоян Мавродиев.

Съществува реална опасност, инвестирането в ценни книжа на български предприятия да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, което създава предпоставка за прилагането на подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се от икономически обоснованите, се казва още в позицията.