Над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование. Това сочи изследване на Европейския институт, цитирано по време на организирана от БСК дискусия във Варна относно възможностите за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската "синя карта".

В България има около 300 хил. активно действащи фирми, като 80 на сто от техните собственици са с ниско образование, което е много тревожно, коментира доц. Серафим Петров, експерт по проект на БСК. Същевременно, Серафим Петров посочи липсата на желание у студентите да се образоват. По думите му, често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват.

Друга причина е фактът, че българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече. Не веднъж са били водени разговори в представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им. „И в повечето случаи, получаваме като отговор единствено мълчание – не само че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос”, категоричен бе експертът от стопанската камара.

Наред с това обаче Серафим Петров посочи и още една негативна тенденция – липсата на желание от страна на студентите да се образоват. Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити и въобще да им липсва мотивация да се образоват.

Работодателите искат студентите да заплащат стажовете си при тях. Макар и да звучи невероятно много от българските работодатели са съгласни да взимат на стаж студенти, само ако те са си платили за това. Това още повече демотивира младите хора.

Петров заяви, че в България вече се превърнаха в нарицателни т.нар. изисквания за кандидатите. Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни на 100%, като даде за пример обяви, в които се изисква хората да владеят по два чужди езика – перфектно, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и възрастта да не надхвърля 25-26 години. Именно това е и една от причините младите да търсят препитание и поле за изява именно в чужбина.

Според специалиста обаче вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС поради факта, че кризата е застигнала и Запада, поради което намирането на работа в чужбина се оказва не лека задача. Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина, поради това, че са останали разочаровани от работата там и условията, които са им предложили.

На конференцията бе отчетена и нова тенденция: български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън Европейския съюз - Индия, Русия, Иран, ЮАР, с помощта на европейската Синя карта. Това съобщи във Варна Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София, цитирана от БТА.

През втората половина на 2011-а в страната има издадени 7 сини карти, уточни Димитрова. От началото на тази година работодатели за заявили още 5. Страната ни обаче все още изостава значително от тенденцията в Европа и ЦИЕ.

Изискването при назначаване на чужди специалисти е да получават заплата поне един път и половина по-висока от средната за страната (727 лв. за последното тримесечие на 2011 г. по данни на НСИ - б.р.), посочи Димитрова. По думите й издадената синя карта урежда правата не само на служителя, но и на семейството му. Документите по издаването на картата се обработват максимум за три месеца.

По време на дискусията във Варна юристът на кораборемонтния завод в града Георги Тенев постави като проблем липсата на качествени работници като заварчици и корпусници, които не са в категорията на висококвалифицираните специалисти, но в страната ни има недостиг и ще се стигне и до "внос" на такива кадри.