И. Искров: Политиците преследват краткосрочни цели, БНБ - дългосрочни
Кризата не започна от тук, но това не означава, че трябва да стоим безучастно, а трябва да правим всичко възможно да решаваме проблемите, независимо, че голяма част от тях са отражение на случващото се навън“, коментира Иван Искров, на провелия се вчера форум на ВУЗФ.
Нищо не зависи от един човек. Централната банка не е една личност, тя е с изключително добре изградени кадри, методики и опит. Успехите й се дължат на целия екип на банката, допълни още Искров.
Българска народна банка винаги е осъзнавала своята огромна отговорност за финансовата стабилност и е работила за изпълнение на функциите и задачите, поставени по закон.
В своята работа ЦБ влиза в ролята на конструктивен опонент. Работата на политическата класа е да търси бързите решения, които бързо да се почувстват от избирателите. Докато работата на стратегическите институции на всяка държава е да гледа за националните интереси в един много по-дългосрочен план.
От тук произтича и логиката – принципът за независимост на националната Централна банка, тоест да се предоставя независима информация и анализ. БНБ ще провежда политика, която не застрашава дългосрочните интереси за сметка на бързите решения.
Винаги сме подкрепяли консервативна финансова политика, защото финансовата стабилност и тази на банковия сектор е предусловие за икономически растеж или за всичко добро, което трябва да се случи в една страна.
От тази гледна точка, винаги насърчаваме либерализацията на икономиката, структурните реформи, които да доведат до по-добро функциониране на институциите, приватизация и др. И то не за запълване на дупките в бюджета, а за да се търси дългосрочна стабилност, коментира още Искров.
Много пъти се писа от сериозни институции и журналисти за колапс на валутния борд, колапс на банковата система, бягство на чуждите банки и т.н. Това обаче не се случи и включително към днешна дата имаме по-високи валутни резерви от началото на кризата. Резервите бяха около 24 млрд. долара в края на 2008 година, а сега сме над 26 млрд. долара.
Функционирането на валутния борд е добро и нямаме проблеми, свързани с валутни курсове и т.н. Активите са над 150% спрямо пасивите.
Налице е сериозна разлика между ортодоксалните теории и това, което се случва. Наблюдава се едно фокусиране върху банковите баланси. Не бива да забравяме обаче правилото, че трябва да сравняваме сравними неща.
Трябва да се знае какво седи зад цифрите. България е една от най-прозрачните страни. Много от страните, с които ни сравняват, нямат дори елементарни международни счетоводни стандарти, различни са методологиите на надзорните органи.
Медиите трябва да имат предвид, че тези държави обикновено публикуват нетните кредити, а ние брутните кредити. Това остава в малките букви в по-задните страници. Ако вземем нашите лоши кредити от 16%, като махнем провизиите, нетните са едва около 10%.
Обикновено като сравняваме държава с държава, трябва да вземаме в предвид спецификата на съответната страна.