С 3 млрд. лв. е нараснала за година общата сума на кеш парите в България. Така паричният ресурс в обращение в момента у нас възлиза на 21 млрд. лв., т. е. има годишен ръст от 15 на сто. Това показват данните на БНБ, измерващи „най-бързите пари” – банкнотите в джобовете ни, касовите наличности, белите пари за черни дни, скрити „под дюшека” и банковите сметки. А това са парите, с които пазаруваме, плащаме различни сметки, фирмите пък от своя страна се издължават към доставчици и работници, се казва в анализ на БНР.

Експерти коментират, че увеличението на бързите пари е добър знак за икономиката и е симптом за раздвижване на пазара. Т. е. компаниите гледат по-оптимистично на икономическата обстановка, а обикновените хора започват да харчат повече, което завърта потреблението в страната.

Други пък се опасяват, че българите вече вадят последните си левчета „изпод дюшека”, за да покриват дупките в семейния бюджет, тъй като заплатите не достигат да се изплатят всички разходи. Оживление по магазините не се забелязва, а българинът не е напълнил джоба си повече отпреди.

Напротив, сивата икономика и по-високите цени са една от причините за увеличения оборот на кеш парите. Така ли е наистина?

Какво е мнението на експерта – известния финансист Емил Хърсев:

„Фактът, че населението внася пари в банките, погрешно се тълкува като вадене на пари от „дюшеците”. Това твърдят хора, които не познават икономическите процеси – категорично заяви докторът на икономическите науки Емил Хърсев в интервю за Радио България. – Всъщност, не ги вадят от „дюшеците”, вадят ги от собствения си бизнес – мъничък, дребен, който се опитва неуспешно да продължи в годините на кризата и депресията.

Това е капиталът на онези 27 хиляди фирми, за които Българската стопанска камара съобщи, че за последната година са фалирали и са в ликвидация. Съвършено невярно е твърдението, че това са пари, влезли в оборот. Това е увеличение на парите, излезли от оборота на капиталовия цикъл на своите фирми, където са работили, и влезли в банковата система. Това е утаяване, замразяване на капитал. Външно обаче изглежда като увеличаване на т. нар. пари в обращение”.

Сивата икономика също има принос за увеличаване на парите в брой.

„Разбира се, това е въпросната декапитализация на фирмите – продължава Емил Хърсев. – Тя идва и от белия, и от сивия сектор. Ето един пример. Имаме фирма за зидаро-мазачи и досега сме работили на строежите. Получавали сме някакви пари – къде сиви, къде бели, не сме водили точно счетоводство.

Сега обаче няма строителство и седим вкъщи и стенем. А паричките от фирмата сме ги сложили в банката. Това се е случило. Никакви „дюшеци”! Отдавна мина това време – още през 1997 г.

Това означава липса на възможности за дребните, семейни фирми да продължат онзи бизнес, който в годините на стопанския бум до 2009 г. са развивали. Например, вложили са парите в магазинче, купували са стока. Сега магазинчето фалира – махаш стоката, вадиш парите от фирмата и ги слагаш на личната си сметка. Това се прави. Къде им е капиталът на 27 хил. фалирали фирми? Ето го – по личните сметки на съдружниците“.

Има една част от въпросните пари, „извадени от дюшеците”, които са трансфери от чужбина. И те хич не са малко – те са повече от всичките пари, които получаваме от ЕС, коментира Емил Хърсев. Това перо идва от българите, работещи в чужбина и превеждащи у нас средства за издръжка на семействата си и спестяване на заработените пари. Официалните данни за тези трансфери са за 1.5 – 2 милиарда евро годишно, а неофициалната информация сочи, че общият поток на тези средства достига над 3 млрд. евро.