Маркетинг отделите се стремят да измислят най-атрактивни промоции за продажба на продукта.

Има няколко основани правила, които трябва да спазиш преди да предложиш промоция, като да изчислиш колко ще ти струва една рекламна кампания и да се увериш, че можеш да осигуриш безплатните награди без да фалираш.

Понякога дори големи компании правят невероятни гафове в тази сфера:

McDonald's и Олимпийските игри

През 1984 година Олимпийските игри се провеждаха в САЩ и McDonald's бяха сред спонсорите. Компанията измисли слогана „Когато САЩ печелят, печелите и вие!“. Те раздаваха стикери за безплатен Биг Мак, картофки или напитка, всеки път, когато САЩ спечелят съответно златен, сребърен или бронзов медал.

Нито една компания не бива да започва кампания от тип „спечелете безплатен....“ преди да направи изчисления за това колко безплатни продукта ще отидат за нея. Може би McDonald's са гледали таблицата с медалите от Олимпиадата през 1976 година (САЩ бойкотираха тази от 1980 г., която бе в Москва). Тогава най-много медали има Русия – 125. Бойкотът на САЩ през 1980 обаче би трябвало да е сигнал за McDonald's, че през 1984 година, СССР пък ще бойкотират Олимпиадата, защото е в САЩ.

И не само те – Източна Германия, която е третата най-силна нация в спорта по онова време също бойкотира игрите.

С Източния блок извън играта, САЩ печелят цели 174 медала, от които 83 златни.

Така McDonald's си вкарва голям автогол. Няма данни колко точно е струвала промоцията на компанията, но знаем, че са раздавали безплатен Биг Мак като луди и дори сандвичите са свършвали в много заведения.

Чипс Walkers

И ако можем до някъде да разберем McDonald's – те просто не са очаквали, че САЩ така ще доминират игрите, то какво да кажем за играта за прогноза на времето на Walkers Potato Chips?

Те имат следната налудничава идея – всеки клиент, който купи чипс за 40 пенса може да се регистрира на сайта на играта и да даде своята прогноза за това къде и кога смята, че ще вали. За всяка правилна прогноза, учасникът печели 10 паунда.

Този конкурс се провежда в Англия, през есента, когато горе долу навсякъде вали. Освен това във всеки чипс имало два регистрационни талона, с което Walkers удвоявали и без това големият шанс на клиентите да печелят.

Според някои изчисления за всеки продаден чипс на стойност 3 паунда, компанията раздава 10 паунда като награди.

След една седмица проливни дъждове в Англия, сайтът на играта мистериозно се сринал...

Pacific Air Lines се подиграва с пътниците си

През 1967 година авиокомпанията имала трудности. След жестока самолетна катастрофа хората се въздържали от пътувания със самолет от страх.

И те решили да се обърнат за помощ към... комика Стан Фреберг.

Първият им гениален ход бил да публикуват цяла страница обява във вестника, в която комикът казва нещо от сорта на „Всеки път, когато големият самолет се откъсне от земята, дълбоко в себе си сигурно се питате „Дали всичко е наред?“ И знаете ли какво? И пилотът дълбоко в себе си се пита същото!“

Изглежда цялата кампания имала за цел да се присмива на страха на пътниците. Когато самолетите кацали, стюардесите пък казвали по интеркома „Видяхте ли. Оцеляхме!“.

В крайна сметка Фреберг е уволнен, а няколко месеца по-късно компанията е придобита от друга.

Silo и бананите

Понякога е хубаво, когато корпорациите използват жаргонни думи в рекламите си. Това ги прави запомнящи се и забавни.

През 1986 година обаче веригата за магазини Silo си вкарва голям автогол.

Те трябвало да разпродадат набързо много стерокасетофони и решили да ги пуснат на невероятната цена от 299 долара. На някой обаче му хрумнало да изпишат на рекламата 299 bananas вместо 299 dollars. Бананите са били жаргонна дума за долар преди много-много години. Не само, че рекламата звучала старомодно, но и довела до огромни финансови загуби, защото на умници от цяла Америка им дошла гениалната идея да се изтърсят в магазина с 299 банана (буквално) и да настояват да си получат стереото.

Магазините им ги давали, защото иначе ги заплашвали съдебни дела, които е било много вероятно да загубят.

Така хората се сдобивали със стереото срещу банани за 40 долара, които за компанията нямали никаква стойност.

Магазините загубили 10 000 долара за един ден, а на следващия веднага спрели рекламата, за да не изкушават и други тарикати.

Клиентите бият Tesco и Hoover по математика

Компаниите често подценяват алчността на клиентите си.

Ето един пресен случай от 2011 година:

Британската верига Tesco бе във война с конкурентната Asda. Тогава от Tesco заявиха, че ако намерите нещо по-евтино в Asda, те ще ви платят удвоената разлика в цената.

Например, ако си купите 10 кутии ... за 20 паунда от Tesco, но се окаже, че в Asda те струват 18 паунда, то Tesco ще ви върне 40 паунда.

Те обаче незнайно защо са си мислели, че хората ще се ограничат само до неща, от които имат нужда и купуват по принцип. Това, което станало е, че клиентите щурмували магазините и купували всичко, което видели в Asda на по-ниски цени и разликата била достатъчно голяма, че да си заслужава. Например, ако намерите нещо за 3 паунда в Tesco, но в другия магазин е 1 паунд. Излиза, че Tesco ще ви плати 4 паунда, тоест не само, че то ще ви излезе безплатно, но и ще имате 1 паунд печалба.

Хората пазарували като луди и си разменяли стратегии в интернет. Например, казва един от тях, нямам нужда от ножчета за бръснене, но ако има разлика в цената и купа цяла количка ножчета, парите, които ще получа от Tesco, ще са ми достатъчни, за да си напазарувам за цяла седмица.

След като са загубили голяма сума пари (която не уточняват) Tesco са сложили таван на печалбата от 20 паунда.

Има прецедент на такъв случай, от който те би трябвало да се поучили.

В началото на 90-те години, Hoover Company направи промоция, при която дава два безплатни самолетни билета отиване и връщане до Европа за всяка закупена прахосмукачка. Те са си мислели, че хората ще купуват по-скъпи модели прахосмукачки.

На опашка за билети се наредили всякакви хора, дори такива, на които изобщо не им трябвала прахосмукачка. Евтините прахосмукачки на компанията стрували 100 паунда. Така, само срещу тази сума, хората получавали два презокеански билета. Някои хора купували по няколко прахосмукачки.

Hoover загубили 50 милиона паунда в това, което можем да наречем най-лошата промоция в света.

Компанията-майка продава Hoover, а делата на хора, чакащи билетите си се проточват чак до 1998 година. Явно Hoover не знаят основното правило в промоцията – уверете се, че това, което давате безплатно, не струва повече от онова, което клиентите са купили.