Вносът измества родните стоки от българския пазар. Около това мнение се обединиха производители на месо, мляко и хляб. Повишението на цената на тока не е най-големият фактор за покачването на цените на продуктите.

Председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев определи състоянието на производителите в България като отчаян опит за оцеляване. По негови груби изчисления, при последното повишение на цената на тока месните продукти ще се вдигнат с около половин процент, в зависимост от капацитета на конкретното предприятие. Вътев все пак каза, че цената на тока определя много фактори.

Председателят на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева обясни, че 16-те процента увеличение започват, всъщност, от нивата, защото всички имат разходи – производителите на торове, суровини, до преработвателите и т.н.

Кукушева каза още, че често фактурираните стойности се оказват по-високи от обявения от ДКЕВР процент на увеличение заради повишени такси и различните компоненти на стойността на тока. Тя обясни още, че в началото на жътвата цената на зърното се качва традиционно.

Цената на пшеницата от реколта 2012 е добра и е възможно да има презастраховане по веригата зърно-брашно-хляб. Възможно е и търговците да пробват пазара, призна председателят на Федерация на хлебопроизводителите и сладкарите. Тя обаче отрече да има спекула. Кукушева отбеляза, че през последните 10 години производствената цена не е променяна и остава на нива от 55-60 стотинки за 700 грама. На фона на покачващите се енергийни разходи, осигуровки и др., посочва bTV.

Председател на асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров пък твърди, че производителите и в сектор мляко не са вдигали цените през последната година и половина. Зоров отбеляза обаче, че в това време се качват цените на тока и горивата, които вдигат най-малкото цените на опаковките.

Той не се ангажира с категорична прогноза за това дали с последното повишение на цената но тока за промишлени цели – с 16% от юли, ще скочат цените на млечните продукти.

Зоров каза, че в сектора по-скоро са загрижени за състоянието на покупателна способност на българите и едва ли ще има поскъпване. Делът на тока в общата себестойност на продукцията е до 5%, в зависимост от капацитета на предприятието, обясни той.

Според производителите, една от мерките, с които държавата може да помогне, е да вземе пример от страните от ЕС, където промишленият ток е по-евтин от битовия.

Кирил Вътев каза, че всъщност, високата цена на промишления ток отново се плаща от крайния потребител, защото той се калкулира в цената на всички продукти.

Производителите набелязаха и още един проблем – ДДС на хранителните стоки, който в България има еднаква стойност с налога на луксозните стоки. В Германия, например, за т.нар. свежи продукти - прясно месо, мляко и др., ставката е 0%.

Двата водещи проблема у нас са свиващото се потребление и неизвестността - липсата на предвидимост на енергийните разходи и социално-икономическата среда. „Когато производителят е на печалба, има по-високи доходи за работещите, които са и потребители. Така и потреблението нараства”, заключи Вътев.