Най-богатият българин е столичанин с доход за миналата година от 13 млн. лв. Това сочат официалните данни на НАП на база подадени данъчни декларации. В топ 20 на най-богатите у нас има още представители на Пловдив, Варна, Добрич, Русе, Плевен и Благоевград. Най-заможните са декларирали общо 114 млн. лв. доходи за 2011 г.

Какви са били богатите българи в миналото? Представяме ви пет истории, които си заслужава да прочетете.

Магърдич Томасян – цигареният магнат

Едно 15-годишно момче идва от Батак в Пловдив и започва да се занимава с търговия с тютюн. Никой тогава не предполага, че Магърдич Томасян ще сложи началото на елитната българска марка цигари „Томасян“. Заедно с друг арменец - Кеворк Гарабедян, той отваря собствен магазин в подножието на Стария град, а по-късно създава и фабрика за производство на цигари.

Големия си разцвет фирмата бележи по времето на управлението на неговия син – Арменак Томасян. През 30-те години на ХХ век фабриката произвежда рекордните 1 млн. цигари само на една смяна. Това извежда фамилията Томасян сред десетте най-големи данъкоплатци в страната по онова време. Както при повечето богати фамилии, край на всичко слага национализацията през 1947 г. Тогава фабриката се влива в активите на тютюневия гигант „Родопи".

Днес наследникът на богатата фамилия Ервант Хугасян живее в Пловдив. По-голямата част от живота си е прекарал в чужбина, като във Венецуела е притежавал и собствена фирма, занимаваща се с корпоративни сливания. Той е последната издънка на рода, чиято история ще приключи с неговата смърт.

Източник на снимката: Пловдивски университет "Пайсий Хилендарски"

Иваница и Стефан Симеонови – братята банкери

Двамата братя от Русе са най-известните банкери у нас от годините след Освобождението, собственици на банка „Братя Симеонови“. Те са и едни от най-богатите българи през 19-ти век. Иваница се занимава с търговия и когато тя се разраства, се премества от Търново в Русе. Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се жени за богата наследница и така набира първоначалния си капитал.

След Освобождението Иваница Симеонов става общински съветник, кмет на града, а впоследствие и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и близките им контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват ключова роля в развитието на бизнеса на двамата братя.

Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информациите на брат си, който е в течение на най-важните икономически въпроси за страната, делата им процъфтяват. Първата им доходна сделка е с плащанията по бюджета, които по това време със закон трябва да стават през БНБ, но братята успяват да заобиколят забраната. Друг финансов удар е концесията за строителството на жп-линията София – Роман.

По-късно двамата братя създават Българска търговска банка, в която се влива банка „Братя Симеонови“. Институцията печели търговете за строителството на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Банката фалира, когато правителството спира строежа на един от големите жп проекти под натиска на Европа.

На снимката: сградата на банка "Братя Симеонови"

Евлоги и Христо Георгиеви – предприемачите дарители

Двамата братя се смятат за най-богатите търговци и банкери в края на 19-ти век. Двамата са родени в Карлово в богато семейство – бащата на майка им Тодор Пулиев е първият българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.

Първоначално към семейния бизнес и чичовците си в Румъния се присъединява Евлоги. Впоследствие в Галац пристига и брат му Христо. В първите години братята Георгиеви продават ориз, зърно и самоковско желязо. След това влизат в делови отношения с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.

След тези сделки братя Георгиеви насочват интересите си към банкерството — следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от техните приходи са от банкерски операции. Счита се, че състоянието, което са управлявали, възлиза на 23 млн. лв. към момента на смъртта на
Евлоги Георгиев, който надживява брат си с четвърт век.

Въпреки че прекарват по-голямата част от живота си в чужбина, двамата братя остават свързани с България. Те са едни от най-големите дарители изобщо в историята на страната ни. Благодарение на 6-те милиона, които те оставят за целта, е построен ректоратът на Софийския университет. За дарения отива и останалата част от състоянието им, след като и двамата не оставят наследници.

Източник на снимката: Уикипедия

Иван Калпазанов – търговецът на текстил

Един от най-известните фабриканти и занаятчии в 19-ти век се ражда в бедно семейство. Иван Калпазанов загубва баща си рано и се налага да изхранва майка си и седемте си братя и сестри. Започва търговските си начинания с за текстил, кърпи, конци, прежда, чорапи и други. Успоредно с това изработва женски, мъжки и детски дрехи, както и текстил за дома.

Убеден, че гайтанджийството е перспективен занаят, Иван Калпазанов се заема да го изучи. Той изработва гайтани - изплетен вълнен шнур, който се използвал за декоративно украшение върху дрехите. Започнал този бизнес през 1860 г., само за няколко години разширява дейността си и извън страната.

Освободителната война временно отлага изпълнението на мечтата на Калпазанов да се сдобие със собствена фабрика. През 1882 г. първата модерна фабрика в Княжество България вече е открита и започва да произвежда вълна и прежда. Тя е оборудвана с модерни машини от Германия, има водна турбина и парна електроцентрала, които идва да види дори и княз Александър Първи Батемберг.

Иван Калпазанов умира през 1889 г. Делото му е продължено от неговия син Иван Калпазанов – младши, а внуците му даряват исторически материали на Регионалния исторически музей в Габрово и до днес.

На снимката: гайтани

Христо Докузанов – софийският колбасар

Христо Докузанов е роден през 1885 г. Родственик е на Райна Княгиня. В началото на 20-ти век успява да разбие чешкия монопол на българския пазар с колбаси.

Магазинът му е бил един от най-известните в София – намирал се е на „Дондуков“. Предлагал е видове колбаси, които до момента не са срещани в България – като леберкез и винервурст, например. Бил е известен в столицата с така нареченото „мешано“ - смесени няколко вида колбаси.

Запомнен е и със своята благотворителност – за всеки голям празник е давал кошница с колбаси на всеки от работниците си. В края на работния ден е раздавал на бедните останалите продукти, които не са били продадени.

Днес наследникът на прочутата фамилия Димитър Докузанов се занимава с винарство в родното му Панагюрище.