Profit.bg се срещна с отец Никанор от Гигинския манастир.

Отец Никанор е бивш брокер на ценни книжа, търгувал на американския пазар. От 2003 година той е монах в Гигинския манастир.

С него разговаряхме за българския фондов пазар, за кризата, за икономиката в България, за вярата на българите.

Вижте първата част от нашия разговор тук.

За безработицата

Когато се разбие системата от ценности, която води до натрупване на благосъстояние и на икономически растеж, след това ефектът няма как да бъде друг освен обедняване, Това е и сред основните причини за кризата в Западния свят.

Ето, имаме проблем с ромите. До ден днешен никой не се постара да ги превъзпита и към тях властта се отнася по един греховен начин. Позволява им се да не си плащат сметки, позволява им се да не работят. Те получават най-различни помощи.

Така кадърният човек или си отива от тази държава, или си намира дребен бизнес, с който той себе си ще оправи, но се оправят поединично, това вече не е този предприемач, който може да даде работа на две хиляди души. Икономиката обаче се движи от такива единици – няма ли такива единици – стадо без пастир, нищо не става.

Всеки трябва да си плаща сметките и да работи. Но не виждам нещата да вървят в тази посока, защото от някъде другаде идва полъх на разложение. Хората не си дават сметка обаче, че пролетаризацията е страшна. Те не си дават сметка какво може да ни очаква!

Пролетаризацията, която се осъществява в световен мащаб, това са и нашите ромски проблеми тук, това са проблемите на имигрантите в другите държави.

Нашето общество в момента не е организирано и не е насочено към това да увеличава благосъстоянието.

Има страшно много неща, които човек може да прави. Ето тука да завъдиш едно стадо, прасета да гледаш, ще си живееш много добре. Но нашите безработни чакат да им се помага. Имало 410 000 безработни в България. Но трябва да имат желание да правят нещо, а те като отидат да търсят работа, само питат „колко ще ми е заплатата“. И като прибавим липсата на това, което може да ги организира, нещата са много зле. Човек и да иска да направи нещо няма работници.

Ето тук зимата идваха много бездомници, ние ги приютявахме в манастира, но като взехме да ги караме да работят, престанаха да идват...

За монашеството

Как протича един ваш ден?

Сутринта, рано, рано, към 4 часа, камбаната бие и се събираме на молитва. Някъде към 6.30 свършва службата, след което всеки си поема по своите задължения, които в манастира се наричат послушания. Те се благославят от игумена и всеки си отговаря за неговите задачи. Помагат си, разбира се, но всеки си има своето.

Аз през седмицата, за жалост, повечето дни съм вън от тук, по разни административни ангажименти. Те са свързани с това, че още не е довършен ремонта тук, има още много неща да се правят, не стигат мощностите на фотоволтаичната система, трябва да вземаме още. Иска много усилия това да се асфалтира пътя. Беше положена една основа, но тогава не направиха асфалт отгоре и впоследствие се развали от дъжда. Сега трябва да се прави наново. Премиерът иска да бъде двулентов път.

Има ли желаещи да станат монаси?

Дълго време нямаше. Сега, миналата година дойде едно момче, даже вече стана монах, после дойде още едно, но не можа да му хареса, стоя 6 месеца. Тук е казарма, дисциплина. Сега има две други, така че има желаещи.

Монашеският живот се различава от живота на другите хора. Човек трябва да е обърнат към себе си и да работи над себе си.

Винаги ли сте бил религиозен?

Не съм бил. До 20 години въобще не съм бил. Много ми харесваха парите и начините на тяхното увеличаване.

Увеличава ли се вярата на българите във времена на криза, като днешните?

Има два тренда. Един краткосрочен и един дългосрочен. Краткосрочният е че при тези благополучия, човек някак си, изпадайки в затруднение, се обръща и търси помощ от някъде. Влиза в храма. Това действа в посока повече хората да се замислят за тези неща. Това е позитивен тренд.

Дългосрочният тренд обаче е негативен. Изпадаме, така да се каже, в един много дълъг мечи пазар, който ще завърши с края на света, там ще е ниската точка на дъното. Колкото повече страдания им се струпват, толкова повече хората ще роптаят срещу самия Бог и срещу небето. Това е, което мен лични ме плаши, защото тогава кризата не помага за вяра, а кризата тогава помага за още по-голямо обезверяване и разпространение на пороците. Каквото и добро да се направи, иска много самоотверженост и труд, много труд. Лошото лесно го правим.

Ако не се научим на творчески съзидателен труд, първо над самите себе си, ние сме обречени на загиване, на страшни апокалиптични картини.

Защо станахте монах?

В Библията е писано, че всичко е суета. Този, земният живот и всичко, което преследваме в него, е без стойност. Човек остава външно презадоволен, но вътрешно ограбен и пуст. И това нещо доста хора ги тормози, друг е въпросът, че не го осъзнават. Търсят изход от това положение и съответно стигат до монашеството като начин на живот. Други хора намират някакъв начин да се утешават с удоволствия, алкохол, други неща, наркотици.

При децата го няма това нещо, те все още имат много от Божията благодат, но като станат възрастни, натрупваме в себе си отрицателното, грехове, пороци, страсти и вече не сме тези щастливи юноши. Това е болестта на днешното общество.

Мен към монашеството ме обърна духовният живот. Тези неща, за които ви говорих, тази празнина в душата, която не ми даваше мира. Виждах, че всичко, което правя – всичко преминава и аз не виждах каква полза ще получа от това да направя много пари, да построя много неща, да имам най-хубавото момиче. Всичко това води до временна радост, постигаш го и край, губи от своята сила.

Човекът е роден за вечни неща. Самото име човек на славянски – человек. Това е чело и век. Желанието на всеки от нас е да търси неща, които са непреходни. Човек е роден за вечни неща и всеки човек, дори да не го осъзнава, вътрешно чувства, че душата му е вечна и животът му ще бъде вечен и повечето хора, дори да не са религиозно осъзнати усещат, че има „нещо оттатък“. Марксистите казват битието определя съзнанието, но не е съвсем така. Никой не се е връщал от там, за да каже, но всички го имаме това предчувствие и това е вложено в нашата душа.

Съответно обаче тази душа иска нещо вечно. Единственото вечно обаче са нейните качества. Личността на човека е едно, а душата друго. Каквото си го придобиеш тук, дали ще бъдеш добродушен или подъл, това ще ти остане и занапред.

И когато човек осъзнае това идва въпросът – дали ще продължа да се грижа за материалното, да създам семейство - този път също е благословен от Бога, разбира се, но е по-трудно да съчетаваш нещата. А хора, които са по-радикални, така да го кажем, тръгват по монашеския път.

Монашеството е един начин, по който човек удобно спасява душата си. Монахът води война срещу главното зло – егоизма, а той води такава война, защото живее не за себе си вече, не за себеутвърждаване, за себеугаждане, а живее за братството.

Тук никой не притежава нищо. Осланяме се изцяло на Божията милост.

Христос казва „Търсете първо царството Божие и останалото ще ви се придаде.“

Това е много трудно човек да го направи. Лесно е да го помисли, но я остани без доходи, остани на Божията милост и с труда на ръцете си да си изкарваш прехраната! Когато обаче ти си наистина оставил себе си на Господ, той ще ти помогне, това е като ходенето по вода на апостол Петър – вярва и тръгва, в един момент, като се усъмни, потъва. Това е единият обет, който дават монасите, другият е обетът за целомъдрие – той е изключително важен. Похотта и блудството действат съкрушително на човешкото тяло и душа.

А ние, монасите, сме като моряците на кораба на спасението, който е църквата, а моряците са като войниците. А кой войн може да служи, ако трябва да мисли за жена и деца?

Третият обет е послушанието – подсичането на своята воля – да правим не това, което ни се иска, а това, което трябва.

Целта на всичко това е нашето собствено аз да се махне и в нас да заживее Христос.

Това е прекият път към спасението, на светския човек му е много по-трудно.

Като казахме човек, който прави каквото си иска. Такъв човек е много трудно да стане духовен човек. Защото трябва да подчиняваш твоята воля на Божията воля. Бог ни допуска до себе си, само когато станем святи и чисти. А за да станем такива трябва да изпълняваме неговата воля. За да изпълняваме неговата воля, трябва да можем да отречем своята. Който иска да има силна воля, трябва да има сила да отсича своята воля, да има послушание и смирение. Само тогава получава силна воля. У човек го има нежеланието да прави неща, които са му неприятни, трудни, ама се налага се да правиш. Когато си смирен и можеш да направиш това, волята е в твоите ръце като пластелин и обратно човек, който е своеволен, той мисли, че е силен, но е точно обратното, той не може да контролира, каквото му се иска в момента - това прави.

Нашата църква без монашество няма бъдеще, а нашето общество без църква също няма бъдеще. Това трябва да се знае.

Как човек, който прочете това интервю, може да ви помогне?

Първото нещо, което човек може да направи, е да помогне на себе си – да стане един по-добър човек. Как да си помогне – ако не е прочел все още Св. Евангелие – да го направи. Всички отговори са там и така човек ще си помогне много.

Иначе всеки е добре дошъл тук да помогне, и с труд със средства, защото все още се правят много неща, все още стаите не са готови, старата част. Всеки според силите си, ако може да допринесе, за да можем ние да оставим след себе си и за следващите поколения нещо, както някога са се правили такива манастири, като Рилския.

Бел. ред. - ако желаете да помогнете за възстановяването на манастира, може да направите дарение на банковите сметки, които са обявени на сайта на манастира.