„Ако стените можеха да говорят...“, казва Ламартин. Но понякога и да не говорят, те свидетелстват за разигралите се в тях събития.

Къщите, в които са извършени ужасяващи престъпления и които са подслонявали едни от най-жестоките престъпници, често имат съдба, достойна за разигралите се в тях драми. Една от тях е наследена от жертвата, други тънат в забрава, а някои са събудени за нов живот от смелчаците, решили да ги обитават:

Къщата на ужасите в Кливланд

Тази къща се намира в сърцето на Кливланд и е принадлежала на един от най-зловещите серийни убийци в Охайо Антъни Соуел. В продължение на години съседите се оплакват от ужасната смрад, която се носи из цялата околност, но властите не предприемат нищо.

Когато най-накрая, през 2009 г., силите за сигурност влизат в жилището на петдесетгодишния бивш военен, те се натъкват на страшни находки на човешки останки в къщата и градината. Открити са 11 тела на жени, убити с крайна жестокост. Осъден за отвличания, изнасилвания и убийства, Антъни Соуел получи смъртна присъда.

Къщата на адрес 12 205 Imperial Avenue, която местните наричат „къщата на ужасите“, бе разрушена по заповед на властите, като на нейно място ще бъде направена градина в памет на жертвите.

Къщата на Чудовището от Ардените в Сарт-Кустин, Белгия

Къщата, в която живее серийният убиец Мишел Фурнире, наричан „чудовището от Ардените“, вероятно ще последва съдбата на предходната. Фурнире бе осъден на доживотен затвор без право на замяна за отвличания, изнасилвания и убийства на девет непълнолетни момичета, но се смята, че жертвите са повече - около 30.

Заедно с него присъда получи и жена му и негов съучастник Моник Оливие. Двойката примамвала жертвите си, като се представяли за туристи, които са се изгубили, или казвали, че спешно трябва да бъдат заведени до болницата заради проблеми с малкия им син.

След като престъпленията са разкрити и двамата са осъдени, къщата, в която семейството е живяло, стои затворена, със спуснати дървени ролетки и запечатани прозорци. Неин собственик е синът на двойката, който отказва да се разпореди за съдбата й.

Замъкът в Соту - второто жилище на Фурнире

На съвестта на Чудовището от Аредените лежат не само маниакални престъпления, но и престъпления от алчност. Трудно е да повярва човек, че Фурнире, който работи като лесничей, има около 2 млн. франка за замък. Но ги има благодарение на друго свое престъпление.

В един период от живота си той лежи в една килия с друг престъпник, който пък има информация къде е скрита плячка злато от голям обир. Той кара Фурнире и любовницата си Фарида Хамиш да отидат и да го вземат. И те отиват. Фурнире ликвидира съучастницата си и запазва плячката за себе си.

С част от парите си купува замъка, в който при огледите следователите откриха друга част от парите, както и телата на две от жертвите. Още преди да бъде разкрит, Фурнире продава замъка, тъй като се страхува от отмъщението на съкилийника си. Пет години по-късно имотът отново е препродаден, този път на белгийски фармацевт.

„Това е тяхната селска къща, те идват тук по няколко пъти на година с децата и внуците си“, разказва кметът на селото, според когато имотът отдавна е възроден за нов живот. Въпреки че са шокирани от миналото, настоящите собственици на замъка не желаят да го събарят.

Къщата на Волфганг Приклопил - похитителят на Наташа Кампуш

Наташа Кампуш стана световноизвестна през 2006 г., когато успя да избяга от похитителя си след осем години в плен. Тя е отвлечена едва десетгодишна през 1998 г., след което е държана затворена в къщата на похитителя си Волфганг Приклопил осем години. Когато най-накрая момичето успява да избяга, насилникът й се самоуби.

След неговата смърт г-жа Приклопил - майка на Волфганг Приклопил, реши да прехвърли къщата на жертвата, като извинение за това, което е причинил синът й. Наташа Кампуш отказа да я продаде или събори. Тя дори каза, че се връща там от време на време.

Къщата на Синята брада в Гамбас, Франция

Анри Ландру, наричан Синята брада, извърша серия убийства на жени във Франция след Първата световна война. Подобно на Синята брада, негови жертви са десетина от любовниците му, но за разлика от приказния герой, серийният убиец не бил воден от страст, а от алчност за спестяванията и ценностите на жертвите си.

Макар Ланру да не се отличавал с външността си - напротив, бил дребен и комичен на вид, той бил интелигентен и изключително сладкодумен. Казват, че се отличавал с неутолим сексуален апетит и се ползвал с успех сред жените. В тефтера му, открит при разследването, били записани имената на над 300 жени, с които в един или друг период серийният убиец е имал връзки.

Ланру се представял под различни имена, сгодявал се за жертвите си и ги канел в своята разкошна вила в Гамбас. Веднъж пристигнали там, те изчезвали завинаги. Никой нищо не подозирал, тъй като дълго след това роднините продължавали да получават писма и картички от уж щастливите съпруги, чийто почерк Ланру умело имитирал.

Серийният убиец се водел от прост принцип - „няма тяло, няма престъпление“ и основната му грижа била да се отърве от останките, които изгарял в кухненската печка, а част – заравял в градината. Смята се, че те са там и до днес, тъй като въпреки многобройните прекопавания на терена, така и не са открити.

Ланру се изправя пред гилотината през 1922 г. Оттогава къщата е препродавана няколко пъти - първо на реставратор, който й връща блясъка, после на нови собственици. Тя е обитаема и в наши дни.

Хижата на клането в Сан Борнан

Когато през 2009 г. една хижа в алпийския департамент Горна Савоя е предложена за продажба, се събират стотици жадни за изгодна сделка купувачи. Луксозната вила с площ 235 кв. м. и гледка към пистите се предлага само за 200 000 евро, при положение че цената й три години по-рано е била 826 000 евро. Потенциалните купувачи са там, въпреки че знаят, че шест години по-рано това място става сцена на масово убийство, наречено от пресата „клането в Сан Борнан“.

По това време хижата е дом на строителния предприемач Ксавие Флактиф и неговото семейство. Една вечер той, жената, с която живее на семейни начала, и трите им деца просто изчезват. Пристигнала на място, полицията открива къщата в пълен ред: сякаш просто хората са заминали някъде. Ще й се наложи да се върне отново по-късно и тогава ще открие хилядите невидими с просто око следи от кръв из къщата, които разказват за разигралата се трагедия.

Флактиф, включително трите деца, стават жертва на свой съсед, а мотивът за престъплението, извършено хладнокръвно и жестоко, е завист към успешния бизнесмен. Но търгът тече. След 15 минути наддаване двойка белгийски пенсионери успява да купят имота за 315 000 евро. Времето тече и историите се забравят.

Днес хижата е напълно обновена и прекрасно поддържана. Отдава се под наем за 3 500 евро на седмица. И клиенти не липсват и често хижата е предварително заета за целия сезон. „Тя наистина е една великолепна хижа“, обясняват от агенцията за имоти.