Ню Йорк. Вдигаш поглед от сивата асфалтова настилка и поглеждаш нагоре.... високо-високо, погледът се насочва към небето, а там е каменна джунгла: от синевата се виждат само малки парчета, пробили между небостъргачите, които всяват и възхищение, и гордост от всемогъществото на човешката мисъл, и ужас, и усещане за собствена нищожност на фона на тези колоси.

А как са се строили небостъргачите? На първо място специалистите казват, че подобно чудо на строителството не би било възможно без появата на стоманената конструкция.

Именно издигането на стоманената конструкция е най-сложната част от строителството. От нейното качество и бързина на полагане ставало ясно в какъв срок ще бъде завършен небостъргачът и ще се вмести ли в опредения бюджет.

Затова и професията на нитовача била най-важната в строителството на небостъргачи. А това била особена професия: на първо място тя била най-добре платена сред всички строителни професии. Нитовачите не работели при дъжд, вятър и мъгла, делели се на бригади по четири души и дори в пика на Голямата депресия гледали отвисоко (буквално и преносно) и на бедни, и на богати.

Във всяка група ролите били разпределени: първи бил „готвачът“. На платформа от дъски или на самите стоманени греди се закрепвала печка на въглища (на снимката горе). Работата на „готвача“ била да „сготви“ нитовете (10-сантиметрови стоманени цилиндри с диаметър 3 сантиметра): те трябвало да се нагреят до определена температура (не повече, защото няма да влязат в дупката и не твъде малко, защото няма да хванат добре). Готвачът имал малък мех, с който разпалвал печката, често поставена на 30 м височина. Оттам до следващия работник преносът бил възможен само по един начин- с хвърляне.

„Готвачът“ се обръщал към „вратаря“, за да се убеди, че последният е готов, и с клещи хвърлял горещия нит. Мятането трябвало да бъде силно и точно, защото между двамата пътят често бил затворен от сложените греди.

„Вратарят“ чакал на тясна платформа, а често и на края на стоманената греда. Неговата цел била да хване желязното парче с обикновена метална консервна кутия.

Не можел да мръдне, за да не падне. Но трябвало непременно да улови хвърления нит, иначе той като малка бомба щял да рухне на земята.

Веднъж уловил нита, вратарят го закрепва в отверстието на стоманената греда. От външната страна на конструкцията, над самата пропаст, стои „стопърът“, който със собственото си тегло о стоманен прът поддържа шапката на нита. От другата страна е „стрелецът“, който с пневматичен чук в течение на минута занитва.

Средно една бригада повтаряла този процес по 250 пъти на дем. Най-добрите- по 500.

Опасността на работата може да се илюстрира от следния факт:зидарите на строежа се застраховали със ставка 6% от заплатата си, дърводелците- 4%, нитовачите- 25-30%.

При строителството на сградата на Крайслер загива един човек. На Wall Street 40- четирима. На Empire State – пет.

Но имало и по-опасна и тежка работа: тази на крановите бригади.

Самата конструкция е изградена от стоманени греди с различна дължина и дебелина, всяка от които имала точно предназначение. Да се изсипе толкова желязо в центъра на плътно застроения град нямало къде, а и това щяло да създаде огромно объркване кое за къде и за какво е. Така че всички елементи се носели в момента, в който трябва да бъдат поставени, и независимо от времето работата трябвало да се свърши незабавно.

Операторът стоял най-високо и трябвало да поеме подадената греда. Всъщност той нямал възможност да види нито нея, нито крана, който я носи и единственият му ориентир бил удар на камбана: един удар и гредата започва да се издига към бригадата горе, втори удар- кранът спира.

Всичко това на шума на нитовачите и другите бригади. Но място за грешки няма, защото вертикалната греда ще падне, повличайки със себе монтажиста, който закрепва долния й край с големи болтове и гайки.

Така се строят небостъргачи през 30-те. През 2001 г. на Шесто авеню е открит паметник, пресъздаващ най -известната фотография, останала от тези времена: работниците, прекарващи обедната си почивка на една от металните греди.

Този в дясно веднага след излизане на снимката ще бъде уволнен, защото държи в ръката си бутилка уиски. Но историята не помни това. Тези момчета вече са символ на нещо по-голямо отколкото са те самите със своя човешки живот. Една история. Като самите небостъргачи.