България се нарежда на 45-о място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2012”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2010 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни, информират от ИПИ.

България леко влошава резултата си спрямо предходната година, което се дължи на забавянето на икономиката и по-голямата роля на държавата – прекомерен дефицит и разходи срещу кризата.

Страната ни бележи най-добър резултат в категорията „достъп до сигурни и стабилни пари”, което се обуславя от валутния борд и ниската инфлация.

През 2009 г. и 2010 г., когато кризата удари България най-тежко, средногодишната инфлация беше под 3%, докато в предходните години на бърз растеж достигаше далеч по-високи стойности и дори надхвърли 10% през 2008 г.

Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода в света леко се подобрява, като средната световна оценка по скалата от 1 до 10 достига 6.83 през 2010 г.

Кризата провокира по-голяма държавна намеса в развитите държави, което срина икономическата свобода по света до исторически ниски нива през 2009 г.. Завръщането към икономическата свобода през последната година е все още крехко и водено от развиващите се страни.

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. САЩ и Великобритания продължават да отстъпват, като вече са извън топ 10, което на практика не се е случвало досега. Венецуела се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 144 държави, включени в изследването.

В топ 10 има само две държави от континентална Европа – това са Швейцария, която не е в ЕС, но за сметка на това е част от Шенген, и Финландия, която поддържа стабилни финанси и е уклончива в опитите да се „спасява” еврото.

Неслучайно Швейцария, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа и на четвърто място в света.

В ЕС резултатите са противоречиви, като някои страни подобряват резултата си, докато други изостават. Финландия е новият лидер в ЕС, след като подобри резултата си и прескочи Великобритания. Ирландия също възстановява резултата си и отново е в челото, следвана от Естония, чиито резултати отново впечатляват.

България е на 18-о място в ЕС, като след нас по икономическа свобода и на дъното в Европа са именно проблемни страни като Португалия, Италия и Гърция. Резултатите за Европа ясно показват, че страните, дали път на икономическата свобода в кризисните 2009-2010 г., се справят по-добре и на практика в момента се опитват да спасят от фалит по-несвободните и да предпазят Европа от нов срив.

Икономическата свобода в България

През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. България получава рейтинг 5.37, което я нарежда на 107-о място в света. Пет години след това, през 2005 г., резултатът вече е 6.95, което ни отрежда 67-мо място в света. През 2010 г. рейтингът на България достига 7.33, което ни води до 45-а позиция.

През тези 10 години най-сериозно подобрение бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, тоест имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари.

В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също виждаме позитивна динамика, но слабостите остават в сферата на регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.).

Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски.

Новите индикатори „доверие в полицията” и „икономическа цена на престъпленията” също ни дърпат надолу.

България получава следните оценки по ключовите индикатори за икономическа свобода за 2010 г. (по скала от 1 до 10, където по-високата стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):
- Размер на правителството (6.46) – най-големият плюс тук е ниският плосък данък върху доходите на физическите лица. На другия полюс е осигурителната тежест, която остава сериозно бреме върху труда.

- Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (4.99) – това е най-проблемната за страната област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и на защитата на правото на собственост. Доверието в полицията и икономическата цена на престъпленията също ни дърпат надолу.

- Достъп до сигурни и стабилни пари (9.51) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.

- Свобода на международната търговия (7.90) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на Съюза.

- Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7.76) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, разпростиране на колективни трудови договори, тромава бюрокрация, много административни изисквания, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция).

Препоръките, които бихме могли да отправим за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет, могат да се обобщят по следния начин:

- Стабилни и ефективни държавни финанси – своевременно въвеждане на т.нар. фискален борд в Конституцията, който да гарантира бюджетна дисциплина, както и пълно прилагане на програмното бюджетиране с последваща оценка на политиките и програмите.

- По-малко правителство – оттегляне на държавата от неприсъщи функции и дейности; свиване на администрацията и държавните разходи; преосмисляне на всички субсидии от бюджета.

- Пазар на труда – фокус върху заетостта и новите работни места, а не върху безмисленото детайлизиране на регламентите в Кодекса на труда; спиране на практиката насилствено да се разпростират колективни трудови договори; намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (т.е. преход към система на спестявания, а не на трансфери през бюджета).

- Конкуренция – отваряне на държавно доминираните сектори за конкуренция, в т.ч. чрез приватизация; фокус върху възможността за навлизане на нови компании на отделни пазари, а не върху регулирането на вече установеното статукво.

- Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация; уеднаквяване на изисквания и формуляри, прилагани от различните местни власти; задължително използване от администрацията на електронни услуги; вътрешна комуникация между държавните органи.

- Върховенство на закона – крайъгълният камък на икономическата свобода все още отсъства в страната ни. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.

- Стабилни пари – запазване на валутния борд и либерализиране на държавно-регулираните сектори (най-вече комунални услуги), което ще доведе до реална конкуренция и ниски цени за потребителите.

- Отстояване на държавния интерес в ЕС – запазване на данъчна конкуренция между страните в ЕС, в т.ч. и по отношение на ДДС и акцизи; свободна търговия с трети страни; по-малко регламенти от Брюксел за сметка на по-голяма свобода при прилагането на общностни инициативи; оптимизиране на бюджета на ЕС, премахване на преференциите за отделни страни и намаляване на субсидиите за общата селскостопанска политика.