В есенното си издание списанието на Федерацията на евро-азиатските фондови борси (FEAS) Inter FEAS публикува интервю с Илиян Скарлатов, главен изпълнителен директор на KBC Securities България.

В него той споделя вижданията си за състоянието и развитието на българския капиталов пазар:

Каква е ролята на капиталовия пазар в страна с относително малък БВП като България?

Капиталовият пазар е съществен инструмент за икономиката на всяка страна. В България, където приватизацията тече в последните 20 години, подът на фондова борса е доказал, че е най-добрият и най-прозрачен инструмент за приватизация и получаване на най-добри цени за държавни компании.

От друга страна, първичният пазар е най-добрата платформа за инжектирането на компаниите с капитали посредством издаването на акции или дългови инструменти, докато вторичният пазар е индикатор за това как инвестиционната общност оценява корпоративното управление, потенциала и перспективите пред всяка компания, като винаги има предвид и по-общата политическа и икономическа среда, в която тези компании развиват дейност.

Теоретично погледнато, капиталовият пазар е огледално отражение на икономиката. За съжаление теорията на винаги съвпада с практиката, особено в България в последните три години. От 2010 г. насам макроикономическата среда в страната е в много добра форма, в сравнение с повечето страни от ЕС. Повечето публични компании запазват нивото на приходите си, въпреки натиска върху маржа на печалба, докато в същото време, приспособяват бизнес моделите си към новата пазарна реалност; в същото време, пазарната им оценка продължава да бъде ниска и някои компании дори предприемат стъпки за отписване от борсата.

Каква според вас е причината за това разминаване?

За да се даде задоволителен отговор, трябва да видим какво се случи през последни години в България.

Кризата удари Българска фондова борса в края на 2008 г., когато основният пазар индекс SOFIX отчете значителен спад от близо 84%. Това представяне нареди България на второ място в класацията на “най-лошо представящите се пазари” като страната ни изоставаше само след Исландия. Ако капиталовият пазар наистина беше отражение на икономиката, това трябваше да означава, че БВП се свива, бюджетният дефицит и държавният дълг са неконтролируеми, или ако погледнем лидера в гореспоменатата класация - фалит.

На практика се случва точно обратното – България е единствената страна в ЕС, чийто кредитен рейтинг е повишен в последните две години. Ръстът на икономиката на страната е положителен и се очаква да остане такъв и през 2012 г., бюджетният дефицит е леко отрицателен, въпреки че не излиза извън критериите на ЕС (по-малко от 3% от БВП), а съотношението дълг към БВП е второто най-ниско в ЕС (16% от БВП).

Очевидно тук има нещо сбъркано.

След бързите разпродажби, на които станахме свидетели в края на 2008 г., ниската ликвидност доведе до близо 90% спад в пазарната капитализация повечето компании, а съотношението на пазарната капитализация на борсата към БВП падна едва до 9%. Една година по-късно повечето капиталови пазари (в това число и тези около българския) възстановиха голяма част от изгубеното, но това така и не се случи с българския пазар.

Инвеститорското поведение се промени. Съществуващият модел на инвеститорите, които търсят стойност и на тези, които търсят ръст, беше променен. Нова променлива със значителна тежест беше добавена към уравнението на процеса на вземането на решения – ликвидността.

Инвеститорите от зрелите пазари не биха погледнали към една компания, независимо каква стойност или потенциал за ръст им предлага, ако няма достатъчна ликвидност. По тази причина, българските акции така и не получиха шанс да се възстановят – ликвидността никога не беше достатъчна. Без дълбочина на пазара, с широки спредове и ниска ликвидност ефективният пазарен механизъм беше нарушен, както и справедливите оценки на компаниите на борсата.

По-голям проблем, произтичащ от този разбит вторичен пазарен механизъм се оказа отрицателният му ефект върху първичния пазар. На фона на изпитващия затруднения първичен пазар местните компании не са в състояние да получат капитала за растеж, от който имат нужда. В крайна сметка, това влияе пряко на реалната икономика.

Какво да кажем за местните инвеститори? Те в състояние ли са да подобрят ликвидността?

Местните инвеститори изпаднаха в много неловко положение. От трите основни групи местни играчи – индивидуални инвеститори, договорни фондове и пенсионни фондове само една е активен и достатъчно голяма за да направи някаква разлика.

Базата на индивидуалните инвеститори е много малка – по-малко от 1.5% от българите инвестират в акции или свързани с тях спестовни продукти. Договорните фондове са малко или много в същото положение, тъй като по-голяма част от притока им на средства идва от индивидуалните инвеститори. По тази причина пенсионните фондове са единственият пазарен играч, който с постоянен месечен приток на средства, който може да поддържа инвестициите в акции. За съжаление българските акции вече заемат значителна част от портфейлите на пенсионните фондове и те предпочитат да инвестират свежите средства в по-ликвидни пазари, за да постигат по-добре географски балансирани портфейли. Въпреки че те са най-големи играч при блоковите сделки, тези сделки не осигурява ликвидност на ежедневна база и не създават ефективен пазар. Най-големите местни пазарни участници нееднократно са заявявали, че станат по-активни, след като ликвидността се подобри.

Това на практика създава един порочен кръг – местните играчи очакват чуждите инвеститори да инвестират в български акции и да подобрят ликвидността. В същото време чуждите инвеститори очакват местните да се активизират и да подобрят ликвидността, така че и те да инвестират.

Какво според вас е решението на този проблем? Как България ще излезе от този порочен кръг?

Без значение какво възможности предлагат българските акции и колко добра е макроикономическата рамка на страната, чуждите инвеститори няма да инвестират в България, докато пазарът не е достатъчно дълбок за тях. В днешно време те предпочитат да инвестират в пазари, които познават по-добре и които са по-ликвидни. Това означава, че ликвидността трябва да дойде от вътре – с по-инвеститори на дребно, договорни фондове и пенсионни фондове.

Правилният начин да се направи това е като се пуснат нови продукти, които ще улеснят ливъриджа и ще позволят на инвеститорите да се „върнат в играта“. От една страната търговията на марджин и достъпът до сертификати, които позволяват инвестирането в индекси е много добро начало. От друга страна, пускането на къси продажби ще направи мечките по-активни и ще осигури допълнителна ликвидност на пазара. Тези три прости инструмента ще пренесат местните играчи на изцяло ново ниво на инвестиране и ще подобрят ликвидността на фондовата борса. Това няма да се случи мигновено, а в период от 18 до 24 месеца. Смятам, че резултатите ще са изненадващо добри.

Ако решението е толкова просто, защо не е приложено досега в последните три години?

Нещата никога не са толкова прости, дори и да звучат така. За да станат налични за инвеститорите тези инструменти, трябва да е налице определена инфраструктура. Най-важната част от тази инфраструктура е клиринговата къща, която в момента не съществува. Добрата новина е, че ръководството на БФБ и Централния депозитар работят усилено през последните две години, за да осигурят тази инфраструктура. След внедряването на системата SWIFT през миналата година на ниво Централен депозитар, пускането на нова система на депозитара се очаква да стане до края на септември 2012 г. това ще позволи на Централен депозитар да изпълнява ролята на клирингова къща. Да се надяваме, че по този начин търговията на марджин и късите продажби ще бъдат въведени до края на тази година.

По отношение на сертификатите върху местните индекси, проблемите за чуждите къщи, предлагащи структурирани продукти беше, че българският пазар затваря в 12.00 часа на обяд лондонско време. Това означаваше, че те няма да могат да реагират на евентуални значителни промени в Западна Европа или САЩ през по-голямата част от деня. Този проблем вече е разрешен от ръководството на БФБ след удължаването на борсовата сесия до 3:00 часа следобед лондонско време от 1 юли тази година. Очаква се подобни продукти да бъдат пуснати също до края на 2012 г.

Приватизацията на БФБ заедно с Централен депозитар, която беше обявена за 2012 г., ще допринесе ли за развитието на пазара?

Приватизацията на БФБ определено е стъпка напред. Днес БФБ е малък пазар на границата на ЕС и е видим за определена инвестиционна аудитория, фокусирана върху малките пазари на развиващите се страни. Ако стане част от по-голяма фондова борса, или група фондови борси, българският капиталов пазар ще стане по-видим за инвеститорите. Всички добри практики, които ще бъдат приложени от потенциалния купувач, заедно с неговата репутация ще подобрят цялостната пазарна среда за чуждите инвеститори. Нещата стават още по-интересни, ако вземем предвид факта, че в момента ръководството на Централен депозитар работи усилено по прилагането на Target 2 Securities (Т2S), което ще превърне трансграничния сетълмент в лесна и евтина операция.

В най-добрия случай БФБ трябва да бъде придобита от голяма чужда борса, която ще приложи най-добрите практики и ще направи българския пазар по-популярен в чужбина. Всички дейности след сключването на сделката пък ще се извършват директно от Централен депозитар, посредством T2S бързи, лесно и евтино. Това е единствения начин ние д станем напълно интегриран и ликвиден европейски капиталов пазар.