Държавата няма шанс да събере над 700 млн. лв. неустойки, наложени на купувачи на приватизирани предприятия заради неизпълнени задължения, показват изчисления на "24 часа". Причините са липса на обезпечения по договорите, отхвърлени в съда претенции, отписани заради заличаване на дружествата вземания, фалит на продадените предприятия.

Основната част от парите - над 406 млн. лв., са наложените неустойки по договора за продажба на "Кремиковци". От агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обясниха, че "в резултат на ефективно предприети действия през 2011 г . от тях на ведомството са присъдени 151.3 млн. лв., а до момента за 2012 г. – 219.4 млн. лв.". Преди две години комбинатът бе обявен в несъстоятелност, след което започна разпродажба на активите му. Производствената част бе продадена за 316 млн., като парите отидоха главно за изплащане на задължения към работниците, пише в. 24 часа.

Другият голям длъжник е "Химко" - Враца, и също от години е в несъстоятелност. При първата процедура, не бяхме включени в масата по несъстоятелността. След това съдът прие оздравителен план. Учредихме ипотеки върху активите и започнахме действия по събирането на вземането, обясниха от агенцията за приватизация. За опис на активите ведомството е платило 760 хил. лв.

Наскоро заводът бе обявен отново в несъстоятелност, а от агенцията се надяват, че ще си върнат парите за опис и част от дълговете. Те са за 24.8 млн. долара и 12.23 млн. лв. Сред останалите солидни задължения са 29.2 млн. лв. за "Брикел", почти 5 млн. лв. за "Вархим" - Мездра, и над 78 млн. лв. за БТК.

За вземанията по сделката за телекома държавата засега търпи поражения Заведеното през 2009 г. в арбитражния съд в Париж дело заради неизпълнен ангажимент от купувача "Вива венчърс" за трудова заетост приключи с отхвърляне на иска за 60 млн. лв. Освен това бе отсъдено държавата да плати разноските от 3 млн. лв. Агенцията за приватизация реши да оспори решението във Върховния касационен съд и чака той да се произнесе дали жалбата е допустима.

За останалите 18 млн. лв., които държавата търси от "Вива венчърс", през юни миналата година също бе заведен иск в Париж. Дългът е заради неизпълнен ангажимент по договора купувачът да плати тази сума на Министерството на отбраната. В момента производството е на етап размяна на книжа.

Без никакъв шанс да бъдат събрани са около 90 млн. лв. по други сделки, тъй като общо 318-те иска за тях са отхвърлени от съда. 28.9 млн. лв. пък няма как да постъпят по сметките на държавата, защото присъдените вземания са от купувачи, които са заличени като правни субекти в Търговския регистър. Става въпрос за 31 дружества, обясниха от агенцията.

От 186 компании купувачи вземанията не могат да бъдат събрани, тъй като те не притежават имущество. От приватизационното ведомство не уточниха какъв е размерът на необезпечените дългове. Към 2009 г. бе отчетено, че са 168 млн. лв. От агенцията обясниха изрично, че "купувачите подлежат на стриктен контрол". Ако длъжникът или приватизираното дружество придобие имущество, агенцията незабавно предприема действия по вписване на законна ипотека, а впоследствие и действия по насочване на принудителното изпълнение, обясниха от агенцията.

Освен заради неизпълнени задължения държавата продължава да си търси парите и по 206 договора, сключени с разсрочено плащане на цената. Неиздължената от купувачи сума е за общо 103.8 млн. лв.

Към момента висящите искове на агенцията са 322 за общо 658.5 млн. лв. Вече приключилите дела, в които е отсъдено изцяло или частично в полза на ведомството, са 1233. Присъдени са над 500 млн. лв., над 80 млн. долара и 1.8 млн. евро.

От 2010 г., когато агенциите за приватизация и за следприватизационен контрол се сляха, до средата на тази година са начислени неустойки за 39.3 млн. лв. и 1.4 млн. долара.

През миналата година е установено неизпълнение на програмите за трудова заетост и за инвестиции в Български морски флот. Наложени са санкции съответно за 88 080 лв. и 45 000 лв., които са платени в срока за доброволно издължаване. Със 166 000 лв. е санкциониран купувачът на "Слънчеви лъчи" - Провадия, заради нарушаване на забраната да не се допуска вземане на решения за ликвидация.

Останаха само 19 фирми за продан

20 г. след старта на приватизацията у нас равносметката е, че почти 100% от предвидените за раздържавяване активи са продадени за около 8 млрд. лв. Към края на миналата година преминалото в частни ръце имущество е 66.26% от стойността на дълготрайните активи, собственост на всички държавни предприятия. За продажба остават 19 компании с над 50% държавно участие и над 90 миноритарни пакета.

176 дружества пък са в забранителния списък за приватизация. Колко реално са стрували всички разпродадени активи, е трудно да се каже. Според отчетите на агенцията за приватизация към края на 1995 г. балансовата стойност на подлежащите за раздържавяване компании е 383 млн. лв., а на всички държавни активи - 580 млн. лв.

Преди няколко седмици президентът Росен Плевнелиев обясни в интервю пред австрийския вестник "Дер Щандарт", че страната ни е извършила най-лошата приватизация в Европа и активи за 30 млрд. евро са продадени за 3 млрд. Изказването предизвика бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов да напише писмо до президента, в което се казва, че тази оценка е фактически невярна. Според ДСБ Тодор Живков е завещал не предприятия за 30 млрд. евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа.

Към края на миналата година са продадени дялове и акции от 5258 предприятия - 2936 цели и 2322 обособени части. Извършени са и 4224 продажби на миноритарни пакети, останали нераздържавени след вече сключени сделки.

Според отчетите на агенцията за приватизация общият финансов ефект от сключените сделки е 12 366 млн. долара, от които 6 316 млн. са договорени плащания по сделките, 1 192 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, а 4 857 млн. са поети ангажименти за инвестиции.

Фактите показват, че най-големите сделки реално са подценени като стойност и финансовият ефект за държавата е можело да бъде по-голям. Показателен пример е БТК. Телекомът едновременно държи първенството по най-висока постигната цена и най-подценена стойност. Втората емблема бе лепната а компанията заради сериозната разлика между стойността, на която бяха купени 65% от нея - 230 млн. евро, и тази, на която бе препродаден пакетът няколко години след раздържавяването – 1.08 млрд. евро. Какво се случи с клоу-бек клаузата в договора, според която държавата трябва да получи 10% от печалбата при препродажбата, към момента не е ясно. Информация дали държавата се е отказала да води дело няма.

Отделно в началото на 2005 г. пък 35% от акциите бяха изтъргувани на борсата срещу компенсаторни инструменти с номинал над 624 млн. лв. Дори и сега - при натрупани над 1.6 млрд. евро дългове от БТК, на кредиторите й ще бъдат платени в кеш 130 млн. евро. Това е повече от половината от цената, на която държавата се раздели с телекома.

Най-успешната като финансов ефект сделка е от 2004 г. за пакета от 7 енергодружества. Те бяха продадени за общо 1.38 млрд. лв. Тази година германската компания Е.ОН, която купи тока на Североизточна България, продаде енергото си на чешката "Енерго-про" за 133 млн. евро. Цената е по-ниска от тази, на която бе раздържавено енергото през 2004 г. – 140.7 млн. евро.

Успешните сделки бяха сключени основно с чужди компании - "Соди-Девня" за 160 млн. долара, "Нефтохим" за 101 млн. долара и на МДК "Пирдоп" за 80 млн. долара. Големите компании, за които предстои да се търси купувач най-вероятно през следващата година, са АДИС, "БДЖ-Товарни превози", ВМЗ-Сопот, мажоритарният дял на държавата във фондовата борса.