Свидетели сме на пазарни несъответствия при ДЦК, облигационните емисии и дяловите ценни книги, коментира специално за Profit.bg Александър Пеев, инвестиционен консултант в Съгласие Асет Мениджмънт.

Тригодишният CDS падна на 68.40 в сряда, което е исторически минимум, и съответно доходностите по българските ДЦК е на изключително ниски нива.

В същото време държавата бави постоянно плащанията към бизнеса, чуди се какъв данък да измисли върху лихвите по депозитите и вместо да е продала Борсата досега, обмисля неоправдания данък печалба от финансови инструменти, демек реалният странови риск отново е пренебрегнат.

При тази цена на CDS, защо на капиталовия ни пазар не е пълно с чуждестранни купувачи?

При облигационните емисии нещата стоят по същия начин – по малкото останали дългови ценни книжа на българския пазар се удължават падежите и емитентите не са в състояние да си плащат.

В същото време две облигационни емисии в сферата на финансовия лизинг на автомобили са се засилили да търсят пари при 6.00% лихва, при положение че по последните данни на БНБ необслужваните вземания по финансов лизинг са 24%, тези над 5 години – 27.2%, а от 1-5 години – 47.9%.

Това е една изключително тревожна статистика за исканата цена на тези облигации. С други думи реалният риск пак е пренебрегнат.

При акциите ги знаем нещата на БФБ – отдавна няма значение вътрешноприсъщата цена на дадена акция, на дадена компания. И в момента продавачът остава цар там.

Примерно при акция, чиято пазарна цена през 2007 г. е била 36 лв., към днешна дата справедливата цена е 9 лв., но тя се търгува да кажем на 0.5 лв.

Пред инвеститорите стои въпросът дали да се инвестират 0.5 лева в тази ценна книга и каква е очакваната доходност, ако в същото време излезе голям продавач, който е решил да продаде големия си процент от дадената позиция?

Пътят към 0.2 лева не е труден, ако няма купувачи. Или цената е добра, но ще чакаме?